Силикон. В устата, в гърдите, в ушите. Където може. Колкото може повече. Това е родната действителност, която ни заобикаля почти от всяка страна и вече толкова дълго време, че ни идва да хвърлим нещо и да питаме – „Не му ли мина модата на това обезобразяване?“.
Не знам кой каза, че огромните и несъразмерни устни, които са безвъзвратно „обърнати“, подпухнали и приличат на всичко друго, но не и на „изкусителни за целуване“, са секси, ама не са.