Голямото стискане

Зави ме с одеалце, че навън вееше зверски вятър и явно съм изглеждала като малката кибритопродавачка, но без кибритите и набута в лицето ми машината за пара.

„Хм, казах си, зимните фокуси започват добре“.

И докато се чудех дали няма да изскочи някое лилаво колибри от машината за пара, таз жена с отривисто движение дръпна машината назад, сложи едно увеличително стъкло над лицето ми и последното което видях преди да зажумя от болка бяха блесналите й зловещо очи.

С такова настървение нападна носа ми, че ще рече човек вампир смуче жертвата си.

„Знам, че боли, потърпи още малко“. Как още малко бе, жена, бях готова да скоча, да си оставя носа при нея да си го стиска и да се скрия в скрина на баба, ей къде живее през улицата.

Търпях, търпях, търпях, бърсах тайно сълзици, пак търпях. Нямаше свършване. Носа ми се оказа с площ като две дунавски равнини една до друга.

Край, свърши най-накрая. Не остана неизстискан милиметър, кьорава точица нямаше по лицето ми.

И лице нямах. Само едно голямо червено петно. Или поне така се чувствах.

Вярно, после се постара да заличи гротескните спомени от съзнанието ми с маска за лице с аромат на шоколад, с много нежен масаж, ексфолиране и потупване на околоочния контур. Успя.

Дори се размечтах.

За един свят, в който жените ще са секси с леко наболи крака, както сега мъжете са секси небръснати.

Или пък оставените на воля вежди ще са ключът към мъжкото сърце.

Мечтаех си за време, в което да си гризеш ноктите до дъно ще е в топ 3 на най-привлекателните женски навици.

Време, в което обувките на висок ток ще се носят само от мъже, а пинсетите ще се подаряват, отново на мъжете, за 15-ия им рожден ден.

Мечтаех си...

„Готови сме, можеш да станеш“ - измъкна ме от нирваната тя.

„Много ви благодаря, ето ви пари“, казах аз и излязох.

Хм, какво направих по дяволите?! Платих, че даже и благодарих, за да ме боли?!