Звучи съкрушаващо някой да нарече някого другиго „лузър“, като някаква срамна болест е, за която не трябва да се говори – никога и по никакъв повод. Най-просто да си „лузър“ означава да си се провалил. Добре де – според кого, къде, защо и завинаги ли?
Ето на тези четири въпроса трябва да си отговорите. Да си отговорите, а не да търсите отговорите сравнявайки се с останалите, които във вашата вселена винаги виждате като победители поне в едно полувреме. Вирусът на този синдром толкова ни е обсебил, че е резистентен към всяка проява на самоуважение. Защо изобщо ни е необходимо да се сравняваме, след като в повечето случаи това не е в наша полза – тревата винаги е по-зелена в съседния двор.