Време за Коледа, време за баклава

Коледа вече е съвсем близо, съвсем и е време за баклава, време за хубави спомени и за трупане на нови, дори и когато си в Майорка

Кристина Бечева, автор в Blog.bg

Коледа е на прага. В Майорка вече наслагаха коледната украса и през нощта лампичките хвърлят красиви отблясъци по витрини и закъснели минувачи. Всяка година на Коледните празници, когато приготвям празничната вечеря, се пренасям при майка ми и баща ми, които останаха в България.

Коледа винаги е бил почитан празник в къщи и майка ми неуморно готвеше. Баклавата, която тя прави е любимата ми.

Нищо, че в годините на детството ми винаги имаше недостиг на продукти. Чакахме да дойдат гостите, нарязвахме баклавата и дружно сядахме на масата.

По традиция в нашата баклава винаги имаше късметчета, а ние със сестра ми ядяхме до пръсване само и само да ни се падне някое и друго късметче.

Сестра ми е по голяма от мен, и винаги ражда брилянти идеи. Помня, че година ме замъкна към тавата, подаде ми виличка и ми каза, да разровим баклавата и да си извадим късметчета.

Дали от глупост или просто защото нашите са ме учили, че по-големите трябва да се уважават и думите им да се слушат, аз взех виличката и нападнах тавата от едната страна. Сестра ми пък взе друга виличка и започна да боцка от другата.

Колко точно време трая боцкането и издирването не помня, но на финала баклавата изглеждаше отчайващо, а джобчетата на двете ни, пълни с монетки. Като приключихме, покрихме баклавата и се изнизахме.

Вечерта чакахме около десетима гости и се настанихме на детската маса ни лук яли, ни мирисали. Вечерята и празничния дух бяха ни бяха завладели. Дойде време за десерта. Майка се запъти, открехна покривката, с която бяхме завили баклавата и нададе боен вик.

Прекрасно оформената баклава, със орехчетата отгоре не ставаше за сервиране. Бяхме ровили като кокошки, а вече нямаше време за направата на друга. Не помня дали отнесохме скандал или много усмивки. Целта обаче си струваше, за гостите нямаше нито баклава, нито късметчета.

Ние със сестра ми, бяхме най-доволни от цялата работа. Имахме си пълна тава с баклава, а монетките скрихме в касичката.

От тази Коледа, майка правеше баклава в последния момент и я слагаше далече от очите ни.

Никога не се научих да правя баклава.

Сестра ми обаче честичко прави и винаги се смеем на тази история. Сега хапваме перфектни, ненадупчени с вилички парченца и вече не дирим късметчета...Човек, като порасне и акъла му е друг.

Време е за Баклава..Време е да отметнем още една година от календара, а аз просто искам да се върна назад в онези години, когато малките неща имаха огромно значение...