Коледа с блондинка

Да, ама моят напук започва да дрънчи от нощното шкафче над главата ми.Поглеждам часовника - 9.05...Кой по дяволите ще ми звъни толкова рано /защото 9 часа си е съвсем ранен утринен час по време на коледната ваканция/. Вдигам и първото което чувам :

,,Десиииии...какво правиш?``

Изсумтявам,доколкото това може да е знак какво правя и продължавам да се питам защо,защо,защо и кой дявол ме накара да не си спра звука на телефона снощи.

,,Да не спиш ?!`` прозвучава изуменият глас отсреща и познавам,че това е приятелката ми Даниела. В девет сутринта. Не бе миличка, как ще спя, аз още в 6ч станах,защото...видиш ли никак не признавам почивката и снощи никак не се върнах приятно почерпена в някакъв малък час,който не можах да разпозная на електронния часовник.

Нямам идея какво, как и защо сме говорили,но пет минути по-късно вече имах уговорена среща за 12ч на подлеза на центъра.

Та ще търсим подарък за приятеля на Даниела.Страхотно,аз на моя още не съм решила какво ще подаря,а трябва да оправям чуждите.

Ама нали съм добра и милосърдна още повече по Коледа с триста зора си обувам кецовете и по най-бързата процедура се изстрелвам навън,защото виждам,че е 11.30. Ще бъда точна! Аз по природа съм точен човек,ама днес направо подраних.

Петдесетина метра преди автобусната спирка виждам задаващия се автобус и се впускам в див бяг,на който биха завидели дори най-пъргавите от добичетата на Дядо Мраз (Дядо Коледа също). В чантата ми,представляваща голяма виснала торба се лашкат в такт фотоапаратът ми,телефонът ми,портмонето ми,две гривни,три гердана,молив за очи,устни,нокти, уши,чертожен молив Б1,Б9,Б10,както и кутийка с цветни моливи /не се знае кога ще ми се пририсува/.

Качвам се успешно на раздрънкания автобус,който мирише на прах и на дърто. Решавам да не сядам,щото си бях прала дънките преди два дни. Досвидя ми се. Поклатушвам се насам натам и в това чудо на превозните средства и с облекчение слизам,като дори имам време и да обърна внимание на факта,че навън е по-топло отколкото в автобуса.

Но това заключение трае само 3 минути,след което една елхичка доброжелателно ме затрупва със снежец и си казвам,че отстрани сигурно доста приличам на опърпан дядо Коледа,пред магазин ,,Всичко за 1 лев``,с който можеш да се снимаш срещу скромната сума от пет лева и да получиш снимката си около Великден.

12 часа.

Даниела я няма.Тук е моментът да обележа местоживеенето й.Ще ви го пресъздам чрез време.Тя живее на три минути от подлеза.

12.05.

Още я няма. Звъня й отново.

12.09.

.......

12.20

Няма и следа от нея-звъня й-не ми вдига.

В 12.36 тя благоволява да ми вдигне телефона и да каже ,,тръгни към общината`` и да ми затвори.Подхващам полу-замръзналите си полу-парализирани крайници и припомняйки си всички клетви,които баба ми казваше да не изричам едно време,се запътвам към новата дестинация.След 5 минути Даниелчето пристига с въпроса

,,Много ли ме чака, аз се забавих ‘щото се гримирвах?``

Ааа не никак не те чаках бе мила, аз сега идвам и таковата..ми много ми е яко да чакам на студа,така че що не се върнеш у вас да се погримириш още малко,а аз ще почакам с кеф на студа.

По пътя, разбира се, слушам за това какво е казал ,направил,ял,пил,обмислял и недотам обмислял приятелят й снощи,предната вечер,по-предната и така се стига до обзор на всеки един ден от тяхната едномесечна връзка. Желанието ми да се гръмна или да гръмна нея расте като оборот на търговска къща в центъра на града в деня преди Коледа.

Даниела ме вкарва в 10 магазина за всевъзможни глупости,като накрая се оказва,че и ,,без това от там нямала намерение да му взема нещо``. Спираме се на вариант лула плюс запалка. Лули продават в три магазина.Минаваме през всеки от тях по пет пъти,защото тя не е сигурна коя лула да вземе.Накрая избира най-грозната.

,,Ама може ли в кутийка?`` питя тя продавача,който услужливо й показва,че лулата върви с кутийка...за лула.

,,А, не, на тази има нарисувана лула..нямате ли друга?``

И продавачът и аз се споглеждаме под вежди.Ама защо ли,то е напълно логично лулата да върви в кутия за шоколадови бонбони например.

Връщаме се през пет магазина назад, за да купим запалката. И съответно се сдобиваме с червена запалка,силно напомняща ми по форма на тубите,в които баба ми сипваше ракия едно време, само че червена. 

И хайде обратно в магазина за лулата,защото там правят и опаковки на подаръци.

,,Синьо,синьо,синьо!`` настоява Даниела и опаковачната хартия,картичката,панделката,дори и изпъкналите вени по челото на продавача се обагрят в синьо.

Три часа и половина ходене по мъките.И накрая Даниела е доволна :

,,Мноо яко ,нали?``

Да!Разбира се,че е яко,аз цял ден мечтаех как да посетя 30 пъти едно и също място без някакъв особено голям килипирец за скромната ми особа.

Сядаме на кафе и пристига Пачо-приятеля на Даниела.Носи й подарък - керамичен снежен човек,пуснат в коледна торбичка.Хитър човек,надали му е отнело повече от 15 минути приготовлението на подаръка.С хишно движение пачо разкъсва опаковачната хартия на своя подарък и мен ме заболява сърцето. Еееее той дали знае как съм чакала половин час за тая хартия и съм обикаляла два часа за тая лула?Ама нищо...като чувам възклицанието му

,,Мнооо як подарък!``

Казвам си,че всъщност Даниела си е намерила приятел по свой образ и подобие.

,,Ми аз таковата...ще си ходя`` казвам и ги оставям да се натискат влюбено на диванчето в кафенето.

,,Къде отиваааш`` изквичава Даниеа жално,но аз вече съм затръшнала щастливо вратата зад себе си.

Отивам да напиша на голям билборд пред общината:

"Пазаруване един ден преди Коледа? С блондинка ? Да да...."