Бременни мисли

Това са няколко основни точки, които според мен вълнуват всяка жена при трансформирането й в ходещ пингвин.

Сексът – прави ми се секс. Много, постоянно и както преди. Разрешено е и може да се прави. Внимание! Има вероятност него да го е страх - „да не направи нещо на бебето”.

С малко увещания, примери и научна литература по въпроса всичко е ок. Имайте предвид, че не става дума за истински секс. Докторката го нарича „символичен”.

Диви изпълнения, всякакви акробатики и импровизации оставете за след 9-те месеца. Разбира се, внимавайте последните месеци, както и първите. Както и ако има някаква опасност или диагноза (отлепване, контракции, проблеми с плацентата). И нали запомнихте – символичен секс.

Гърдите - порастват неимоверно много и бързо. Често по напрежението в гърдите познаваш, че си бременна. Чувството е уникално – смяташ се за по-надарена от Памела Андерсън.

Във финалните месеци нещо започва да ти тече от гърдите. Първият път е стряскащо. Започваш да се чувстваш и възприемаш като млекоцентрала.

Засега не знам какво става с гърдите когато родиш и след като кърмиш. По мои скромни наблюдения нещата не винаги са толкова трагични, колкото ги описват.

Не е задължително и да получиш стрии. Засега нямам ( в края на 6-ия месец съм). Ще направя всичко възможно и каквото зависи от мен, за да кърмя. И то колкото повече, толкова повече. После, ако се наложи, ще кандидатствам за нови цици

Как Той се променя – болезнено умилително е чувството да видиш как интровертната ти по принцип половинка се разтапя при вида на една малка точка на ехографа.

Невероятно е какви неща започва да прави безропотно, без да мърмори и без дори да го молиш.

Един леко гаден пример - бърше повърнатото от теб само и само да не повърнеш пак (както се случва когато ти самата го чистиш).

Сладък пример - прибира се скапан от работа и ти прави фреш или прясна салата, „за да папа бебето”.

Нещото, което те оставя буквално без дъх е моментът, в който започне да говори на корема ти и да го милва. Не може да се опише...

Не може да се опише и изражението му, когато усети първото ритниче. Не са нужни думи. Той просто те (ви) обича и това се вижда.

Колегите – започваш да будиш умиление навсякъде където минеш. Ако сте в неформална обстановка, разговорите неминуемо се въртят около теб и бебето. В най-добрия случай за бебетата като цяло. Задават ти се въпроси и се дават примери с приятелки, братовчедки, лели и всякакви подобни. А да. И всеки иска да ти пипа корема.

Бившите гаджета - Разбират. Много бързо. Новината, че си бременна се разпространява толкова светкавично, колкото тази, че си се омъжила, разделила си се с гаджето или си сменила работата. Ако случайно все още си говорите, казва, че се радва за теб.

Ако случайно се видите, те гледа с един особен поглед и усмивка. Не знам какво мисли. Не знам дали искам да знам. Но в подобни моменти разбирам, че животът, съдбата, Господ или който там ги решава тия работи, си знае работата и те среща с който трябва когато трябва и защото трябва. Точка. Нов абзац.

Приятелките – Различно е. Тези, които вече имат бебчета, започват да те бомбардират със съвети. Тези, които си нямат, започват да се замислят дали не им е време. Като цяло най-близките приятелки толкова се вживяват в ролята на бъдещи лели (или добре де, каки), че не ти дават да изпиеш една биричка, никакви запушени кафенета, с една дума истински загрижени орлици. Мило е и трогателно.

Как животът ти се променя – Побъркваш се. В буквалния смисъл. Започваш да мислиш само и единствено за човечето, което расте в теб. Притесняваш се за щяло и не щяло. Добре ли се развива. Защо рита? Защо не рита? Защо ми е малък корема? Защо е голям? Нормално ли е това, а онова...

Страх, параноя, нерви, истерии. Спокойно! Всичко е хормони и минава. Или почти всичко. Защото ти самата вече си на заден план. Малкото извънземно е по-важно от всичко. Става подсъзнателно и несъзнателно. И продължава цял живот.

Аз ли съм или не съм?! – имаше една песен на все още скандалната и добре позната ни Бритни - I’m not a girl, not yet a womаn.

Не знам дали вече съм станала жена. Или ще стана като родя. Знам, че ще запазя нещо и от момичешкото си мислене. И от себе си.

Но със сигурност няма да съм същата. Вече не съм.