Замръзнало

Искам да седна на радиатора отгоре. Опитвам се да си спомня какво беше да умираш от жега в обидно тънка лятна рокля. Не мога да си спомня. Мозъкът ми е замръзнал. Като мигам, се чува хрущене.

Пръстите ми са бледосини, отиват си по цвят с очите ми.

Мечтая си якето ми е да е с реотан, като на баба електрическата възглавничка. Иска ми се да е прието в града да се ходи със скафандър.

Сънсет булевард (Булеварда на залеза)? Какъв "сънсет", като не е имало сънрайз (изгрев).

Слънцето като че ли е в отпуска и е оставило да свети само лампата в коридора, така, да не е съвсем тъмна тъмница и звездите да каталясат от светене цяла зима.

Дългото тичане стопляло, казваше Кестнер. Стопля - дръжки.

Изпързалях десет километра тая сутрин, нищо подобно не се получи.

Сложих си шапка и качулка, разплаках едно детенце и пак не ми беше топло.

Ако си облека още нещо, няма да мога да си вдигна ръцете към клавиатурата.

Отивам да си намеря ръкавичките.