cinnamontree, автор в Blog.bg
Нещо по случай Св. Валентин, но без да е за него, в по-голямата си част. Но нали остават... да видим... 8 дни до заветния празник, все това е в устата на хората.
Колкото и да не ми се иска да се включвам към потока от поклонници на въпросния светия, които пишат химни за любовта и прочие изманипулирани американски стратегии за печелене на пари, реших и аз да дам своя принос към баналните разсъждения, обземащи мозъците по това време на годината, с уговорката, че все още не съм си продала душата и твърдо отказвам да купя някое ужасно розово мече.
Затова пиша тези неща сега, а не след седмица, когато масовата истерия ще бъде в своя апогей и блог пространството ще бъде заляно от обяснения, признания, разочарования и др., породени от любовта (или липсата й). Не го правя с цел да съм оригинална или да бъда с крачка пред останалите, просто сега ми хрумна, а феноменалната ми памет ще изтрие всичко до утре, така че по-добре да не разчитам на нея.
Казват, Св. Валентин бил празник на любовта. Хубаво. Това се вижда ясно от безбройните сърца, които се мъдрят по витрините на всички магазини, дори и на супермаркетите, книжарниците, антиквариатите или магазините за обувки.
Чудно, май единствено железариите не се включват в купона, но и няма кой знае какво романтично в болтовете, ако се замисли човек.
Горките, само те няма да получат парче от голямата баница. Чак ми се приисква да купя гаечен ключ и да го подаря на някого, в израз на топли чувства. Ще опитам да се въздържа. Няма да разберат посланието.
Идеята ми беше за любовта. Това празнуват хората, докато си трошат парите за безвкусни и ненужни предмети. Любовта между двама души (не задължително мъж и жена, нали, живеем в модерен свят), но онази, романтичната любов. Дето ти причинява пеперуди в стомаха (зловещо, жестоко и нехигиенично, ако питате мен). Но никой не се оплаква. Дори напротив, всеки се стреми да се домогне до усещането за тези пеперуди.
Някои губят цял живот, други се оказват късметлии и им е нужен само един изстрел от лъка на Купидон. Ех, тези чужди богове... Ех, тези езически празници... Но трябва да им се признае, че успяват да събудят душите и сърцата на хората (и да разтворят портфейлите им). Няма лошо, но за влюбените всеки ден е празник. Или не?
Този Св. Валентин ми се струва доста капризен. Романтична любов, как не! А къде остават другите видове любов? Хората не се замислят за това, нали? Че след като 14-ти февруари има претенции да бъде празник на любовта, защо не се празнува любовта изобщо, а се набляга само на един подвид?
Влюбените подаряват разни неща на своите половинки, но какво правят тези, които в момента са сами? Защо не са помислили и за тази подробност? Така са изгубили милиони потенциални клиенти-купувачи.
Казват още, че без любов не може да се живее. Съгласна съм. Но при споменаването на тази крилата фраза, вероятно повечето хора се сещат пак за онази любов.
И аз пак питам – какво ще кажете за... самотниците, да ги наречем, но без лоши чувства? Това значи ли, че вече са загубили смисъла на живота си? Не мисля. Защото те обичат.
Може да не е някой конкретен обект от другия пол, но сърцата им все още са изпълнени с обич – към Бог, семейството, приятелите, родината, цветята, палачинките, следобедния сериал. Няма значение към какво точно, любовта си е любов и може да бъде еднакво силна и значима.
Това смятам, че трябва да се празнува, ако изобщо имаме нужда от още един празник. Любовта, без изключения.
Нещо по случай Св. Валентин, но без да е за него, в по-голямата си част. Но нали остават... да видим... 8 дни до заветния празник, все това е в устата на хората.
Колкото и да не ми се иска да се включвам към потока от поклонници на въпросния светия, които пишат химни за любовта и прочие изманипулирани американски стратегии за печелене на пари, реших и аз да дам своя принос към баналните разсъждения, обземащи мозъците по това време на годината, с уговорката, че все още не съм си продала душата и твърдо отказвам да купя някое ужасно розово мече.
Затова пиша тези неща сега, а не след седмица, когато масовата истерия ще бъде в своя апогей и блог пространството ще бъде заляно от обяснения, признания, разочарования и др., породени от любовта (или липсата й). Не го правя с цел да съм оригинална или да бъда с крачка пред останалите, просто сега ми хрумна, а феноменалната ми памет ще изтрие всичко до утре, така че по-добре да не разчитам на нея.
Казват, Св. Валентин бил празник на любовта. Хубаво. Това се вижда ясно от безбройните сърца, които се мъдрят по витрините на всички магазини, дори и на супермаркетите, книжарниците, антиквариатите или магазините за обувки.
Чудно, май единствено железариите не се включват в купона, но и няма кой знае какво романтично в болтовете, ако се замисли човек.
Горките, само те няма да получат парче от голямата баница. Чак ми се приисква да купя гаечен ключ и да го подаря на някого, в израз на топли чувства. Ще опитам да се въздържа. Няма да разберат посланието.
Идеята ми беше за любовта. Това празнуват хората, докато си трошат парите за безвкусни и ненужни предмети. Любовта между двама души (не задължително мъж и жена, нали, живеем в модерен свят), но онази, романтичната любов. Дето ти причинява пеперуди в стомаха (зловещо, жестоко и нехигиенично, ако питате мен). Но никой не се оплаква. Дори напротив, всеки се стреми да се домогне до усещането за тези пеперуди.
Някои губят цял живот, други се оказват късметлии и им е нужен само един изстрел от лъка на Купидон. Ех, тези чужди богове... Ех, тези езически празници... Но трябва да им се признае, че успяват да събудят душите и сърцата на хората (и да разтворят портфейлите им). Няма лошо, но за влюбените всеки ден е празник. Или не?
Този Св. Валентин ми се струва доста капризен. Романтична любов, как не! А къде остават другите видове любов? Хората не се замислят за това, нали? Че след като 14-ти февруари има претенции да бъде празник на любовта, защо не се празнува любовта изобщо, а се набляга само на един подвид?
Влюбените подаряват разни неща на своите половинки, но какво правят тези, които в момента са сами? Защо не са помислили и за тази подробност? Така са изгубили милиони потенциални клиенти-купувачи.
Казват още, че без любов не може да се живее. Съгласна съм. Но при споменаването на тази крилата фраза, вероятно повечето хора се сещат пак за онази любов.
И аз пак питам – какво ще кажете за... самотниците, да ги наречем, но без лоши чувства? Това значи ли, че вече са загубили смисъла на живота си? Не мисля. Защото те обичат.
Може да не е някой конкретен обект от другия пол, но сърцата им все още са изпълнени с обич – към Бог, семейството, приятелите, родината, цветята, палачинките, следобедния сериал. Няма значение към какво точно, любовта си е любов и може да бъде еднакво силна и значима.
Това смятам, че трябва да се празнува, ако изобщо имаме нужда от още един празник. Любовта, без изключения.