Могат ли социалните мрежи да спасяват от депресия?

Жените зависят от вниманието на други хора повече от мъжете. Затова и по-често говорят за проблемите, обсъждат ги. Преди години това се случваше най-често с приятелки, сега на помощ са социалните мрежи.

Ето една мъжка гледна точка. На Алексей Беляков пред psychologies. Мъжка гледна точка относно солидарността и подкрепата на жените в интернет.

„Чувствам се зле, уморена съм, нямам никого до себе си, кажете ми нещо добро..." – това прочетох наскоро в една от социалните мрежи. Отчаян зов, по правило от жените. Мъжете се опитват да не показват слабости, освен ако не са пияни.

Аз съм част от социалните мрежи, имам много последователи. И има много специфична категория жени, които винаги се нуждаят от помощ. Основно са жени на възраст. Не, те често се справят добре в работата, имат деца и доста добро здраве. Защо тогава е това отчаяние? Няма щастие. В подобна ситуация са милиони жени, накратко – депресия.

И тогава те не излизат от социалните мрежи. За жените е важно да говорят за това, което ги мъчи. Важно е да не се чувстват самотни, важно е да получат и отговори. Жените са много социални, тяхното верую е „диалог“.

Една от моите последователки изгуби съпруга си преди две години – внезапна смърт. И все още не може да се възстанови. Често пише за него. Или просто споделя колко е опустошена. Не я познавам лично, но знам, че всичко е наред при нея по отношение на работа, доходи, жилище.

И тогава десетки и дори стотици започват да пишат: „Дръжте се!“, „Вие сте прекрасна!“, „Много те обичаме!“. Изглежда, че това са напълно банални думи от хора, които тя дори не знае. Но точно от това се нуждае. Това е феномен на нашето време, когато от проблемите и самотата те спасяват непознати. За щастие, запасите от състрадание са неограничени.

Социалните мрежи са велико изобретение. Разбира се, те отнемат много време и усилия от наша страна. Понякога ни вбесяват.

Но е факт, че отдавна са станали колективен психотерапевт.

В момент на отчаяние и копнеж, те могат да ни спасят. Сигурен съм, че благодарение на социалните мрежи, много хора са избегнали фаталната стъпка. Сигурно някой е бил на прага да изгълта шепа хапчета и в този момент е прочел коментар: „Хей, аз също бях много зле, бях на ръба, но издържах, а след това всичко се нареди!“.

Веднъж започнах да изучавам форумите на „майките“. И направих две невероятни открития. Първо, това е свят, в който няма съпрузи. Те са някакъв фон от време на време, някакъв каприз в далечината. И второ – това е място, където жените искрено се подкрепят една друга. Не говоря за съвети за деца, разбира се. Те са откровени, повечето скрити под псевдоними. И се оплакват на непознати жени. И всеки се втурва да помогне, коментарите растат и растат.

Тази женска солидарност е невероятно нещо. Мъжете в социалните мрежи говорят за политика, даже открито се нападат и мразят. Докато жените са готови да спасяват.

Без значение колко много се говори за „силата на жените“ – те са слаби. В моменти на тревожност или самота невинаги знаят как да се справят.

И тук е нашето място, на мъжете. Да ги подкрепим, да говорим с тях, да не им позволяваме да се отдават на „черни“ мисли...