Никак не обичам да си обещавам. Все едно до този миг съм живяла в погрешна схема, с калпава, изтощена мисъл и все глупашки решения, които да ме отдалечават от успеха. Изведнъж обаче се събуждам с гениално, революционно решение. Браво, успях! Успех ли? Тази дума понякога ме взривява. Кой определя кое е успешно и кое не? Оказва се някакъв ведър потребител на евтини мечти.

А защо не сторим като СМЪРТ? В „Жътварят“ Тери Пратчет дава на СМЪРТ цялото време на света, и когато неговият асистент го пита „И щом го имате, какво ще го правите? СМЪРТ отговаря: „Ще го пропилея!“

Ами хайде и ние да го „пропилеем“ това време в обич, смисъл и прошка към себе си. Все се оглеждаме в чужди амбиции, в чужди препоръки за щастлив и пълноценен живот, за да генерираме очаквания успех. Като в рекламна брошура. Повярвайте ми, преди да сте видели тази реклама, не сте знаели, че нещо ви липсва, че животът ви не е съвсем като в клипчето за екзотично пътешествие на края на света. А как понякога се гневя на ню ейдж вълната в психологията, която внушава божественост на мисълта и визуализацията на успеха.

Само го помисли и го имаш, поискай и ще го получиш – това действително е дяволски прочит на човешката душа. Не, нямаш го, и не – това е прекият път към депресията. Опитвайки се да живееш според предписания нашепващи чудеса, ще се спъваш на всяка крачка, защото е илюзия, която няма как да превърнеш в реалност. Да, по-лесно е да приемеш „метафизиката за домакини“, защото не изисква воля, не изисква нищо – само консумиране… май така ни се внушава успехът. Имай, трупай, притежавай, брой…

Ние пък се оказваме човеци и именно като такива е необходимо да се приемем – у нас има и вярата, и сянката на съмнението, и дързостта на първите стъпки към непознатото, и самокритичността, и сблъсъка с толкова въпроси без отговори. За мен това е най-големият успех – да се призная, да се извадя на светло, нищо да не си обещавам, да не бягам, да не се съревновавам и сравнявам.
Искам да съм човек от плът, кръв и в постоянно търсене, нека духът ми никога не изпита леност.

Желая си този успех!

автор: Галина Чолакова