Голямото отслабване

Всичко е въпрос на време. И на решение. За отслабването говоря. Всичко опира до смелост.

„Котенце, стига с тези чипсове, ми амор, ще ти се пръсне стомахчето“. Подобни реплики бяха доста често срещани между мен и една доста близка приятелка.

Ама тази жена се тъпчеше с какъв ли не джънк фууд. Да ме прощаваш, Триопатрия, ама баш така си беше. Тя не се казва Триопатрия, но така ми дойде.

Да, то не беше Макдоналдс, то не бяха чипсове, сладки, бисквити... Наливаше се и с кола като не видяла.

Не, че й се отразяваше пагубно. Тя е най-енергичния човек, който познавам, със стегнато тяло, с месо като камък, както би се изразил Джек Лондон. Жива, такава, струяща и пълна с енергия, сочна, с най-стегнатите цици, които съм виждал и изпъкнал нагоре, а не разпльокан настрани, задник.

Все пак сочността й си беше в повече. „Отивам на диетолог“. Отиваш ти, друг път. Не, че не съм го чувал. Добре, отивай.

Аз пък заминах за дълго пътуване. Трябваше да се срещнем в Сърбия. Звъним, викаме от мъка, и си правим среща насред палатковия лагер на фестивала EXIT.

Седя и чакам, Чакам, оглеждам се, да видя моята малка Годзила да се появи отнякъде. Годзила не се появи, но от прахта изникна една източена мацка, с ултра секси скули, с много красив тен и източен силует. И ми се хили.

„Боже, мой това е моето чудо! Ама ти си се стопила“. Отслабнала, да, да.

Ама много отслабнала ви казвам. Моят танк вече приличаше на изнемощял бронетранспортьор.

Ама, как, кога за около 2 месеца? Аре, стига бе. Не е било лесно.

„Ами започнах. И се контролирах“. Вид разделно хранене. Диетолог на име Оги. И то намерен от форума на Тялото. Воля.

Минус 10 кила. Минус 10 сантиметра талия. Почти без загуба на цици. „Искам още“. Знам, знам, ще ги свалиш.

Е, разделното хранене я е направило малко нервна. Грамажите се спазват яката. Може да пребие сервитьорката ако й донесе 80 а не 100 грама сирене или ако има повече мазнина. Но си заслужава по дяволите. Няма и йо-йо ефект. Ега си мацката.

Но тя не е единствена. Откакто се помня по-големият ми брат е имал солидно шкембе. Мощен, кажи речи два метра, ако ти удари една ще размаже син кит. Ама с шкембе.

И тук изненада. Връщам се от Сърбия, шашнат от ефектното отслабване на моята Триопатрия. И какво да видя. Брат ми няма шкембе.

Аман, да не замине човек на Север, всички се вталихте. Няма, няма шкембе. И е слаб и мускулест.

Храни се внимателно, никога не съм го виждал по-щастлив и в по-добра форма. Браво, браво, само плочки трябва да чакаме. „Как го направи, бе“.

„Ми стана“, изсумтя брат ми. Стараеш се и става, к'во да се отпускам цял живот ли?

Честно казано, тези двамата съм ги мислел за най-безнадеждните случаи. Но щом и те го направиха, яко, има надежда.

Желаещи?