Summer Fake

Кайра К.

Целият този филм с вечното търсене на другия взе да омръзва. Много при това.

Откакто се помним, все трябва да търсим и намираме, после да губим и пак да търсим... и така до края на света. Но човекът е стадно животно, няма как.

На жените например им трябва много малко. Друг е въпросът, че само те си знаят колко много им струва да го намерят това „малко“.

Трябва им някой, който да ги разбира. Предимно. Е, няма да е лошо ако по някое време и ги заобича неистово, но това чак като се наиграят и...хм, ги поочука живота.

Трябва им някой, който да говори само умни неща, но да умее да им слуша глупостите; да не смята за тъпо, че плачат без причина и да разбира защо се смеят по-силно от всички други на масата; някой, който да не се вълнува защо са качили 5 килограма от Коледа до Великден и да ги чука добре. И ако може – постоянно.

Трябва им някой, който да ги целува за лека нощ сякаш са единствени и неповторими, и други жени на Земята не са се раждали никога.

Положението с търсенето става особено зле през лятото – още повече ако нямате късмета да сте щастливо заблудени в сериозна връзка.

Като напече слънцето, навсякъде почват да ти се привиждат едни ми ти идеални образи, които по никакъв начин не изглеждат така, както биха ти изглеждали когато навън вали сняг. Например. Зимата е времето, в което ти е все тая за мъжете... тогава просто искаш да се прибереш на топло, да се порадваш на горещ душ и после да изгледаш поне шест серии на „Сексът и градът“.

През лятото обаче искаш да го изживееш тоя секс, тоя град, и всичко, което може да бъде изживяно. Без много-много да мислиш, че зимата все някога ще дойде.

Ако си добър актьор, летните връзки са много удобни. Няма нищо по-лесно от това да пробуташ себе си за някой, който не си, и да изиграеш главна роля в нечиe лятно търсене.

Разбира се, драми през лятото не ни трябват – за това нека всичко си остане на оня плаж, в оня клуб, в оня хотел... и точка. Всеки уважаващ себе си търсещ знае, че няма нужда от глупости и вече не е на мода да страдаш. По-яко е да си консуматор.

Ха-ха. Да, ама не.

Според клишетата и общоприетите догми, консуматорите са едно смело племе, състоящо се главно от индивиди от мъжки пол. Но жените, понеже изглупяха тотално в последно време, дотолкова се еманципираха, че решиха, че и те трябва да бъдат мъже.

Пият бира от бутилката, карат джипове, правят се на важни, командорят и даже се чукат като мъже. Обаче последното, мисля си аз, е една велика заблуда.

Жените не могат да бъдат мъже – те винаги искат повече, още, искат всичко. А сексът е доста елементарно позиционирана цел, ще ме извинявате...

И дори през лятото, когато всичко изглежда толкова опростено и ненаказуемо, те не спират да се надяват, че една обмяна на ДНК може да е началото на всичко онова, което винаги са търсили. Взаимност.

Жените не могат просто да си закопчаят сутиена и да си тръгнат. Каквото и да сте слушали, каквото и да сте изживели с някоя болно еманципирана девойка – трябва да ви е ясно, че нещата не са такива, каквито изглеждат.

Тя винаги помни, знае и се обвинява – за нея това не е „най-якият секс в живота й“. За нея това е нощта, в която тя не успя да те накара да искаш повече.

Едно време Карбовски, който сякаш е роден, просветен в тия истории, някъде беше писал - „ще си изкараш много по-добре ако биеш шута на терориста на женската душа Mr. Right и се огледаш за т.нар PLP (Possible Life Partner)“.

Обаче добре, бе, ама пич, докога ще те чакам? Вместо да си гриза ноктите до телефона, не мога ли да се поцелувам с жабите, които ме гледат така, сякаш само аз мога да разваля магията...?

Простете ни, но ние не можем цял живот да чакаме. Не върви да се затворим и да редим пасианси с едничката надежда, че вале купа или дама спатия ще ни покажат как да се докопаме до нашия човек.

Можем обаче да се надяваме, че в тая жаба дреме един неоткрит принц. И то точно нашият.

Така е, Mr. Right, като се моташ.

*Да речем: Летни заблуди