Жените знаят какво искат, наистина

Има мъже, които изпълняват всички желания. Слушат правилната музика, нацелват от първия път най-взривяващите ерогенни зони, разплакват от красота, но след като вратата се затвори след тях, остава вкус като след натурален шоколад.

Уж шоколад, ама горчив. Уж горчи, ама шоколад.

Малко преди заспиване една мисъл минава през главата „Не, не си ти“. Няма обяснение, защото всичко, което присъства в списъка, е изпълнено.

Има нещо обаче, което няма как да бъде написано, но е там.

В кръвта, в гените, във феромоните, в шестото чувство, в интуицията, в аурата, в древното и първично желание за продължаване на рода с правилния екземпляр.

Вътрешното знание, че децата от него няма да са такива, каквито трябва да бъдат. Че прекрасността рано или късно ще свърши и че на нейно място ще се появи нещо чудовищно.

Тези неща ги няма в списъка. Но са хартията, на която е написан.

Също като шоколада. Обичам шоколад, по принцип. Ям почти всякакъв шоколад и всяко парченце ми носи наслада.

Но онзи, който ме кара да затворя очи от удоволствие и докато се разтапя в устата ми, светът да изглежда в пъти по-добър, е само един вид, на една марка. Бял шоколад с цели лешници.

Или като пълнените чушки на баба Дана. Всички могат да правят пълнени чушки и слагат едно и също.

Но само чушките на баба са ми любими. Заради усмивката, докато ги е правила и положителното отношение към живота, което е сложила във водата.

Жените знаят какво искат, сериозно. Не просто шоколад и чушки, а бял шоколад с цели лешници и пълнените чушки на баба Дана.