Малко помпозно заглавие, но истината е точно тази. В стремежа си да научат децата си на морални норми, ценности и любов към семейството, майките забравят да обяснят на дъщерите си, че цялата работа изисква време.
Много деца си мислят, че родителите им са се познавали винаги и не могат да си представят, че преди да станат мама и татко, тия двамата, дето „товарят“ (това почват да го говорят в пубертета), са имали отделни животи, други любови и раздели.
Някой трябва да обясни на момичетата, че любовта не се случва като по филмите, че живота е шарен и можеш да имаш различни отношения с различни хора, които са красиви по своему, въпреки че не се наричат любов.
Някой трябва да обясни на момичетата, че жертвите в името на някой друг си заслужават едва след като сами са разбрали кои са и какво са.
Някой трябва да обясни на момичетата, че търсенето на Голямата любов трябва да е приятно, а не заробващо и затормозяващо занимание.
Някой трябва да обясни на момичетата как да правят разлика между собствените си очаквания и реалността.
Някой трябва да обясни на момичетата, че човек се променя много трудно и че към мисълта „Жените са харесвани заради това, което са, а мъжете – заради това, което обещават да бъдат“ се подхожда много, ама много внимателно.
Някой трябва да обясни на момичетата, че семейството на всяка цена не е единствената цел в живота.
Някой трябва да обясни на момичетата, че животът не свършва на 28 и само опитът е този, който помага в изборите.
Някой трябва да обясни на момичетата, че не трябва да допускат грешките на майките си.
Някой трябваше да го обясни и на мен, както аз ще го обясня на моята.