Бавна и яростна

Автор: Kisstherain.blog.bg

Тададаааааааам. Тамтаааам. Извинете фалшивите ми фанфари, ама толкова си мога.

Една лигла днес си взе книжката! Ама не оная жълтата, щото нея си я имам защипана заедно с акта за раждане.

Да, знам, че със страх се питате "Ами...тогава...шофьорската ли?". Пък аз нахилена ви отговарям "ДАААААААААААААААА!"

Както са казали, няма нищо по-хубаво от лошото време. Сняг, лед, и други прекрасности по софийските улици. Както и бездомни кучета камикадзета, дето си умираха да намажат гумите на учебната Аудилина.

Но не им се дадох. Викам си "Моме, ако ще да ги сгазиш, дръж си посоката, че пак ще ти кажат 'следващия път повече късмет'. "

Е, всяко начало е трудно. Особено когато упорито се опитваш да потеглиш чрез комбинацията "съединител + спирачка". Никога не съм я правила тази глупост, но естествено, днес точно трябваше да покажа, че имам въображение и собствено мнение за устройството на МПС-то.

Както и да е. След две загасвания време, тръгнах, продължих и финиширах успешно. Без гаснене, без изпускане на съединителя (моят най-добър приятел), без рязко спиране, без поднасяне и не на последно място - без жертви.

Било пешеходци, инструктори, проверяващи, кучета, или паркирани МПС-та. Не успях да издрифтя колицата, не че нямаше условия. Ама не ме влече - това първо. Пък и съм примерна - това второ.

Бавно, славно, като една същинска Снежанка, гастролирах около Щросмайер и Опълченска.

После любезно ме помолиха да напусна колата, докато инструктора и изпитващия се съвещаваха, ще ме бъде ли, или нЕма да ме бъде.

Имах чувството, че по-дълго си говориха, отколкото аз карах. Което малко ме притесни. Представих си батални сцени, от сорта на това, как инструкторът ми се застъпва за мен. А изпитващият се дърпа "Мани я тая, чеп за зеле не става от нея!"

А Митака (храбрият ми инструктор) се застъпва, не за друго, а за да му се махна от главата :) Щото в противен случай го чакаха още 4 часа с мен.

По едно време ме извикаха. А изпитващият, засукал мустак (едни такива смешни мустаци, щръкнали като антенки) ме гледа хитро:

-С колегата се чудехме...Хванахме се всъщност на бас.

- Какъв бас? - невинно питам.

- Ами, чудехме се дали, ако Ви кажа "да", Вие ще ме повозите? - хитро, хитро ме гледа чичката.

- Ама, как?! Разбира се! - възторжено, почти извиквам аз. Не заради чичката, а заради малкия шанс да чуя "да".

- Обещавате ли?

- Да! Честна женска - казвам аз.

- Добре, след 3 дена, като минете през КАТ, ще ме повозите.

Защо ли си спомних един класически български филм..

Викам си на акъла "Мамо, тате, мерси, че успешно сте си умешали ДНК-то".

Ама едва ли е баш заради това.

Сигурно човекът се е стреснал, защото така изпсувах на няколко пъти, че...мани. Ама тия с регистрации "СО" и "РК" бяха виновни.

Добре че поне карах бавничко и очите ми бяха се ококорили към пътя, та по този начин избегнах намесата във волана.

И като за последно, бързам да ви успокоя. Още известно време можете да се движите спокойно. Докато някой светъл ден подкарам мое МПС, ще си джиткам пеша.