Сняг по никое време

Как стана, наобратно в декември ли се върнахме, какво ли? Мартеничката още ми седи на ръката (честита ви баба на всички впрочем), уж трябваше дърветата да цъфнат, пък то времето като за коледни подаръци.

Дали пък да не извадя елхата пак? Харесвам си я много и даже ми беше мъчно като махнах играчките и я прибрах в гардероба.

То пък и да беше сняг като снеговете, а то – киша и гадост. И на снега човек не може да разчита вече, тцтц, в какви времена живеем.

Дали да не се направи мила забележка на онова симпатичното момче, което сутрин казва времето, да поспре малко със снеговалежа? Онзи същия, дето, ако го слушаш по-съсредоточено, ще решиш, че самият Яворов говори за метеорология.

Хайде, малко пролет вече, време е. Ние от януари сме я зачакали, птички и пчелички вече ни се въртят в главите, сега пак на нова сметка опаковане до брадичката, че само сините очи да проблясват.

Хрупа ми се лапад вече и зелена салата с репички, герданчета за носене има, сега не се виждат от пуловерите и шаловете.

Социалният живот и той замря под снега и кишата, всички само на празни приказки го караме и мечти за пътуване.

Добре че офисната младеж дойде вчера с росни зюмбюлчета, та да разведри малко обстановката.

Иначе като нищо щях да изпадна отново в сатурнова дупка и да чакам Дядо Коледа да цъфне (поне той да цъфне) на вратата с големия чувал и налудничавия смях.

Моля, симпатичното момче, което казва времето, утре да си помисли много хубаво какво ще говори. И да му мисли, ако пак е за снегове и киша.