Всичко води към тройката

След поредица нямащи нищо общо едно с друго събития обаче, в главата ми се разположи мисълта, че скоро ще навърша 30 и ще трябва да свикна бързичко с това положение. Да не се излагам като ме питат, не за друго.

Оказа се, че „признаците, че приближавам 30“ са същите за всичките ми приятелки и съвсем алтруистично ги изброявам и тук, ей така, в случай, че някой не знае какво да отговори на въпроса „на колко години си“.

Планираш внимателно кога „ще избухнеш“. Преди да излезеш, проверяваш дали имаш алказалцер, четка за зъби в чантата и презервативи. С една дума – мислиш, преди да действаш, а не обратното.

Мъжете, в които си била влюбена до скоро, имат деца. Тръгнеш ли да си говориш с някого за пюрета, вместо за партита, ясно е накъде отиват нещата.

Ходиш на танци. На народни танци. За да се представиш добре на сватбата на най-добрата ти приятелка. Да се ходи на танци, особено на салса, е супер яко, но като слушаш как разни 20-годишни колеги там си намират приятелки, нещо не ти се занимава.

Виж, навлизането в дебрите на народните традиции с цел да да се зарадват два рода, вече е категорично доказателство, че тройката (не онази, а на тортата) приближава бодро.

Към това може да се прибави и наизустяването на всички новопоявили се роднински връзки от типа на „Каква се пада на брат ми приятелката на брата на мъжа ми“. Потресаващо е.

Правил си основен ремонт на собствената си къща. А да, крещяла си на средата на магазина, че си искаш вишневочервените щори и не те интересува кой и как ще ти ги докара от Ихтиман.

Сядаш и мислиш за това как скоро ще навършиш 30, даже говориш на хората около теб за това.