Хронична разсеяност и една пластмасова жаба

Автор: Frina.blog.bg

Хроничната ми разсеяност ме кара да асистирам концентрацията си по причудливи начини.

Яркожълти стикерчета потрепват с нахални крилца над бюрото, огледалото в коридора и озъбения хладилник. Важни, крещящи, облепени в оставяща дири полезност.

Полуразбираеми за другите сигнално-лампени емотикончета жужат в червеното ми тефтерче и ми намигат съзаклятнически.

Светеща пластмасова жаба оповестява с изумрудено крякане локацията на най-добре скритите ключове за кола в галактиката и отключва тревожни условни рефлекси, когато реши да замълчи в чантодънна потайност.

Моята мила зелена дружка реши да пресипне в най-неподходящото време вчера.

Изпокри се между стърчащата франзела, къдравите салати, царевицата и цигарите, при които я наместих, след като издаде веселяшки звук от джоба на дънките при зеленчуците, докато се навеждах за репички.

Окръглена леличка към 60-те обаче не видя смешната страна и бутна щайгата с краставиците в уплаха, докато ме гледаше с любовния поглед, с който се дарява косъм в супата...

Изчезна моето земноводно спасение и това си е. Взех да препускам мислено между щандовете с деликатеси, касата, банкомата, жълтите чушки и хладилните витрини ( в чиито бездънни пазви пък си изпуснах телефона веднъж, провокирайки спасителна операция, за която Спилбърг би създал нов военен епос – нооо това е друга история).

Рових до полуда в несъдействащия зарзават, а после измежду ироничните червила, лютивите ментови бонбонки и притихналите химикали.

Не, не и не!

Заблъска ме безизходицата и имобилизираното отчаяние, при което наведох глава и челото ми произведе мощен клаксонов рев при сблъсъка с волана. Жабата почиваше кротко на запалването на колата, след като преди секунди беше отключила бръмчащата ми обител...

Ква-ква! Лелеее, трябва да се изруся...