Принципно за децата, родителите, и...боя

Понякога обаче човек действа спрямо принципите си, или просто ги променя. Ще се опитам да пресъздам една принципна или може би не чак толкова случка относно бг родителите, поведение и възпитание.

Нека си представим райско кътче - едно от многото в Гърция. Плажът Кариди е разположен в края на Вурвуру, Ситония, вторият ръкав на Халкидики.

Представлява малко заливче с тюркоазена прозрачна вода, екзотична иглолистна растителност, живописни скали и различни видове риби, необезпокоявано плуващи около теб.

Поради факта, че водата е доста плитка, може би 50 м. навътре, мястото е особено предпочитано от семейства с деца. Явно е станало модерно и в България, защото се посещава и от много, много българи - мотористи, влюбени двойки, приятели.

Българите лесно се разпознават - това са основно хората гледащи лошо и сърдито, мацките с прашки, мрънкащите, недоволните и най-вече крещящите - по отрочетата , но и по половинките си, родители.

Плувах си доста навътре в морето, потънала в спокойствие и красота, когато до мен долетя пронизителен мъжки вой, очевидно отправен към съпругата и майка на детето му, която е навътре в морето.

"Марийо, излизай веднага........к'во да го правя т'ва дете (сладко момиченце на около 2-3 годинки се дере и пищи на брега, защото очевидно не му се влиза в морето, просто го е страх и/или водатта му е прекалено студена).Ти си виновна! Паля колата, чу ли ей....писна ми от вас! Излизай веднага! Марийо!

Отговорът на Мария беше многозначително поклащане с ръка в стил "ку-ку" и влизане още по-навътре във водата.

Ситуацията се повтори следващите дни, но в малко по-други рамки и на други плажове из Гърция, но едно нещо остана същото - крещящите, забраняващи и шумни родители бяха неизменно българите...И биещите...и заплашващите...

Рядко давам оценки. Особено мразя да давам непоискани съвети. Не твърдя, че съм добра майка, според българските „обичаи и закони” даже съм повече от лоша (защо точно ще ви разкажа друг път).

И все пак, мили майки, знам че съм никоя, но моля ви не крещете постоянно на децата си - те не са виновни, че сте изморена, недоспала, че мъжът ви не ви обръща достатъчно внимание, че не се чувствате добре в кожата си.

Не бийте децата си, така толкова лесно ще ги пречупите. В днешния жесток свят те трябва да са готови да се справят с предизвикателствата, а не да растат в постоянен страх, вина и чувство за малоценност и че винаги са "виновни за нещо".

Как тогава това дете ще повярва в себе си и ще има самочувствието, че ще постигне нещо (само) в този живот.

Може би вас така са ви възпитавали...може би просто не виждате друго решение...А защо просто не се опитате да смените подхода, да не се впечатлявате за дреболии (а ще ме прощавате, но изцапаните дрехи и обувки наистина са дреболии), да говорите с детето, да му обяснявате, да му предлагате алтернативи и възможност да избира, то ще оцени това....

И накрая едно съвсем нестандартно предложение - защо следващия път когато завали , не обуете гумени ботуши на хлапето си, не му сложите един дъждобран и не излезете просто да.....поджапате в локвите.

Гаранция, че за него ще бъде незабравимо изживяване, а за вас - може би нов начин за преодоляване на стреса? Пробвайте.

Съвсем накрая - обичайте се, обичайте децата си, приятелите, хората около вас, това е може би единствената, най неоспорима и сигурна „рецепта” за превръщането на едно дете в човек.

В добър човек.