Заради едната кожена рокля

„Охо, днеска сме с нов имидж“ - шефът.

„Къде ти е камшика“ (първи път), аз - „Оставен е вкъщи“.

„.......“ (изпитателно-проучващ поглед на разгонен елен) – един колега.

„Фешън си така“ - една колежка.

„По-скоро е чисто садо-мазо“ - друга колежка.

„Къде ти е камшика“ (втори път), аз – (за втори път) „Оставен е вкъщи“.

„Ама това не е пола, РОКЛЯ е!!!“

(след третия път спрях да броя „садо-мазо“ коментара).

„Ауу, ама тя и лилаво има. И е кожена!“.

Колеги, с които само се усмихваме по коридора, внезапно решиха да ме разпитат за живота от нещата, как си обичам кафето и какво е мнението ми за конфликта в Близкия Изток. Аз ги питах за Красьо от Плевен, но те не знаеха.

Половин час по-късно дойдоха да ми разкажат прочетеното за него в новинарските сайтове.

Една от служебните срещи премина в обсъждане на новия ми „аутфит“ и влиянието, което оказвам върху околната среда и мотивацията за работа.

Никой не разбра обаче, че дишането с такава рокля е почти невъзможно и че цялото това суетене е заради една рокля, ушита преди 10 години за абитуриентския ми бал. От кожа, с лилави кантове.

Толкова за „модните тенденции“, сега ще преровя на дрехите на баба, мисля, че имаше една плетена пола...без да използвам камшика.