Коледни легенди

Всяка година малки и големи чакат с нетърпение идването на Коледа. Това е един от най-скъпите празници за всички християни. На този ден се чества раждането на Исус Христос, семейството се събира, подаряват се подаръци и навсякъде цари празничен дух. Безспорно Дядо Коледа е един от най-известните коледни символи, наред с елхата и коледната звезда. Зад всеки символ се крие история-легенда, която обяснява неговата роля в празничния ден. Ето и легендите за някои от най-известните коледни символи:

1. Легендата за Рудолф. В Чикаго живеело семейството на Робърт Мей. Неговата съпруга Евелин била болна от рак и четиригодишната им дъщеря Барбара много страдала за нея. Един ден момиченцето попитало баща си защо неговата майка не е като всички останали. За да даде кураж на Барбара, Робърт измислил история за елена Рудолф.

Легендата гласи, че Рудолф бил единственият елен в света с голям лъскав червен нос. По тази причина всички му се подигравали, включително неговите майка, баща и сестра. Това много натъжило Рудолф, който започнал да се чувства много самотен. Една година в нощта на Бъдни Вечер срещу Коледа Дядо Коледа тръгнал на обичайната си обиколка на земята. Времето обаче било мъгливо и добрият старец се притеснявал как ще намира комините, през които да пуска подаръците. В този момент той забелязал червения нос на Рудолф и го повикал при себе си и другите елени. Така Рудолф помогнал на Дядо Коледа, водейки го безопасно през нощта, въпреки дъжда, мъглата и снега. Тази смела постъпка направила Рудолф най-известният и обичан северен елен, а носа му – неговото най-ценно притежание.

Историята толкова се харесала на Барбара, че бащата решил да напише легендата в поема като коледен подарък за нея. Стихотворението се нарича „Нощта преди Коледа“. Робърт все още работил по творбата си, когато съпругата му починала. През 1938 година мъжът рецитирал стихотворението в своя офис и получил спонтанни аплодисменти. Книжката с груби илюстрации, която приготвил за Барбара, станала толкова популярна, че от 1947 година от нея били продадени 6 милиона копия.

2. Легендата за коледните чорапи. В историята за коледните чорапи главното действащо лице е Свети Никола или както още е известен – Николай Чудотворец. Както е известно в много домове се поставят чорапи, в които Дядо Коледа трябва да остави своя подарък. Легендата гласи, че тази традиция се зародила преди 17 века. Свети Никола бил известен със своята благосклонност и любов към децата. Веднъж преди Коледа, когато епископът се разхождал, дочул разговор между баща и двете му дъщери. Те били тъжни, тъй като не могли да се омъжат, защото нямали достатъчно зестра (която се изисквала в онези времена). Натъжен Свети Никола видял вълнените чорапи на момичетата, които били окачени на перваза, за да изсъхнат. Тогава той тайно поставил достатъчно жълтици във всеки чорап, за да има семейството за зестра.

3. Легендата за двата ангела. Имало едно време два ангела, които били приятели. Единият използвал розови дрехи, докато другият украсявал небето със сини дрехи. Двата ангела били известни с това, че обичали да пеят песни за Бога и да свирят на сребърни тромпети. По тази причина приятелите често заставали начело на ангелския оркестър. Веднъж Темида – лидерът на оркестъра зарадвала ангелите с неочаквани новини. Бог решил да изпрати своя син да живее с хората, затова те трябва да се подготвят за най-важното събитие в историята на света. В деня, в който Христос се родил в обора във Витлеем, коледните ангели за пръв път се появили пред пастирите. Те изпълнили своя танц в нощното небе, което накарало пастирите да изпитат любов, почуда и страхопочитание.

4. Легендата за сладките бастунчета. Историята за тези коледни бастунчета гласи, че първоначално те имали чисто права форма. Тяхната характерна извивка дошла от немец, пеещ в църковен хор. По време на една служба децата били много шумни и говорели твърде силно. За да ги накара да пазят тишина и да слушат церемонията за Коледа, един от певците в хора решил да им раздаде бели захарни пръчки. Тъй като шоколадите и бонбоните в църквата се считали за светотатство, мъжът решил да ги извие в единия край. По този начин ги направил да изглеждат като бастуните на овчарите и така им придал религиозно значение. Едва от 1990 година насам сладките бастунчета се произвеждат в различни цветове.