Защо толкова дразни св. Валентин

Дори най-големите врагове на празника не могат да отрекат, че ден за любов е много хубава идея.

Въпросът е в какво се е превърнала добрата идея с течение на времето, та да се изроди до толкова, че да се стигне до лозунги от типа на „долу любовта“ и „смърт на плюшените мечета“.

Първото дразнещо всъщност са въпросните плюшени мечета.

Тези миловидни платнени създания по начало са любима играчка на децата.

Помагат им да заспят, служат им за закрила, биват хранени с бисквити и къпани в пералнята. От деца.

В някакъв момент обаче, някой разлигавен от емоции влюбен решава, че плюшеното мече е еманация на целия любовен океан от чувства и хоп, подарява го на своята любима.

Не знам какво е очаквал – че мечето ще играе роля на негов заместник като го няма и че мацката ще води мечето на кино, ще го пои с коктейли и ще му разказва как й е минал денят? Нямам представа.

Знам само, че плюшените мечета на св. Валентин са като клоуна на Стивън Кинг – създадени за радост, а носещи само мрак и скърцане със зъби.

Трагедията е пълна откакто в ръцете на мечетата цъфнаха червени сърца с надпис Ай лов ю и с вградена свирка, която също пищи „ай лов ю“. Кич, безвкусица и никаква любов.

И така, можем да определим мечетата като дразнител номер едно в деня на св. Валентин. В другите дни от годината плюшковците са си ок, но превръщането на играчка в символ на любов е инфантилно. И дразни.

Дразнител номер две са червените сърчица. Предполагам, че прибират биковете в Испания и ги заключват здраво в началото на февруари, за да не пощуреят горките животинки от толкова червено.

Да не говорим за сърчицата в другия задължителен цвят – бонбонено розовото, от което спокойно можеш да получиш диабет.

Някой реши, че като наплеска каквото и да е със сърчица в розово или червено, хоп, то се превръща в тотем на любовта и може да бъде подарявано. Толкова е натруфено, толкова е изкуствено и е толкова безсмислено, че на човек му идва да си изяде шала от възмущение.

И третото най-дразнещо нещо на празника са хорските очаквания. „Къде ще празнувате“, „Той какво ти подари?“, „А каква изненада ти направи“...и човек започва да се чувства като на състезание.

Състезание, в което всички получават за награда голям розов плюшен мечок. За най-големите късметлии може да има и малко светивалентински секс, който също е част от състезанието и това го превръща в досадно задължение.

Ако махнем обаче тези основни дразнители, 14 февруари се очертава един много приятен празник.

Ден, в който човек да се поглези както се глези любим човек, да пие едно вино в името на любовта и да не се престарава - нито в харесването, нито в мразенето на св. Валентин.