Първи трепети

След като зрителите избраха 12-те участници, които да се борят за титлата “Музикален идол на България”, в понеделник те им се отблагодариха с първия си концерт наживо, пред публика. Шоуто беше в Зала 2 на НДК и свободни места нямаше. И шоуто почти нямаше слабо място. 

Като начало, сцената имаше приятен декор – изграден, за разлика от този в American Idol – вертикално. Първо излезе многоуважаваното жури, което напоследък ходи все по-достолепно. Но, както се разбра и след появата на водещите, това достолепие дава все повече материал за весели шеги и закачки с тях.

Всъщност, закачките по едно време станаха не особено весели и играта загрубя, защото липсата на самоирония на Слави – без значение дали е изиграна, за да се спази ролята на “лошото ченге” - стана малко плашеща.

Вчера някак ми се стори, че егото на Слави е стъпило с два крака върху чувството му за хумор. Дългия за пореден път малко се поцепи, когато трябваше да отговаря на ироничните шеги на водещите и да импровизира отговори на техните непрекъснати нападки. Които всъщност се въртяха около обичайното.

Възрастта на шоумена беше под прицел поради поставената задача за концерта на бъдещите идоли – те трябваше да изпълнят песен от годината, в която са родени. Като стана дума за чувство за хумор, това на Андрей и Иван става все по-брутално.

Поне аз обожавам тънката ирония, която се прокрадва покрай дебелашките шеги, идиотски смешки и клоунади. Поради което двамката са ни любими, но това е друга тема.

Журито беше убедено, че задачата няма да затрудни никого. Оказа се обаче, че макар да не е трудно, е доста объркващо. Няколко кандидати например направиха серизона грешка при подбора на песента си.

От друга страна, за публиката това е супер, защото само една балада може да разкрие пълния потенциал на един глас. А 12 балади и малко повече чувства могат съвсем спокойно да доведат до групово самоубийство, или поне голямо подсмърчане. А всички в залата бяха настроени за голямо парти и съвсем адекватно подкрепяха тези кандидати, които се справиха най-добре.

Задачата на идолите беше много по-сложна, отколкото в предните им концерти. Сега заедно с тях имаше цял оркестър и беквокали (Ку-ку бенд, чиито аранжименти бяха наистина добри). С тях певците трябваше да се сработят напълно и едновременно с това – да откроят своите качества и да покажат защо гласът им е водещ.

Също така, освен вездесъщият зрител, който гласува за тях, и журито, което ги оценява и критикува, този път те бяха пред публика – а тя може да им даде тройно повече енергия и сила, но и може да не ги подкрепи и те да усетят това в най-неподходящия момент.

Напрежението у кандидат-идолите, журито и публиката се отпуши с изпълнението на супер талантливия Пламен Пътов – невероятен пич, който освен визуалната си прилика с Хари Потър притежава и нечовешки добра техника на пеене, магнетично присъствие и подобаващо самочувствие.

След изпълнението на 19-годишния “водолей” от Велико Търново, се изредиха и останалите – кой от кой по-добър.

За мен най-впечатляващи на първия си концерт бяха чувствената Преслава Пейчева, абсолютният ми любимец – Теодор Койчинов и сладката Валентина Димитрова, която пее с няй-яката и изтънчена лекота и топлота, която съм чувала.

Фаворитка на журито, публиката и мен на вчерашния концерт обаче беше Невена Цонева. С изпълнението си на “Мой стих” на Нели Рангелова, тя обра овациите и похвалите на всички.

Журито беше единодушно, че това е най-доброто изпълнение за вечерта и аз предполагам, че гласуващите зрители ще се съгласят с него.

Изборът им беше продиктуван и от това, че Невена изпя българска песен – нещо, на което незнайно защо журито адски много държи.

Концертът завърши с шумните ръкопляскания и поставянето на новата задача. А тя е на концерт в понеделник кандидатите да изпълнят по един евъргрийн.

В четвъртък пък, в извънредно предаване, ще стане ясно кой от кандидатите е спечелил най-малък вот и съответно – ще отпадне от състезанието.

Така че, ако се вълнувате за някой от бъдещите идоли – ще трябва скоростно да го подкрепите, или най-малкото по 5 минути вечер да стискате палци – в смисъл, че всичко е в наши ръце. Също като в живота...