Сребърна звезда озари Варна

Бебел Жилберто...Мнозина не бяха и чували името й, гледаха неразбиращо и озадачено. Но тези, които обожават горещата бразилска боса нова, с щипка джаз елементи, ей така за вкус, поръсени с електро звуци, дойдоха да чуят Бебел Жилберто на живо. Защото тя е дъщерята на Жоао Жилберто, обявен за създател на течението боса нова. Майка й Миуча също е известна бразилска изпълнителка. Ценителите знаят за какво говоря. Бебел дойде по покана на Списание 1 и Cotton Records да представи последния си трети албум пред българските фенове. Световното й турне започна в края на май, само месец след като излезе третия й албум "Momento". Нямаше по-подходящо място за нейната музика от Варна. И то не къде е, а точно в Летния театър. На пет крачки от морето атмосферата беше толкова солена и дъхава, че чак ти се завива свят. Въпросната петък вечер беше адски задушна и лепкава. Влага, жега и усещане за океан (какъвто няма наблизо, но какво пък ни пречи да си го представяме по бразилски) и бурно парти. Е, нямаше какаови мулати, но публиката беше толкова разнообразна – направо да не повярваш. Точно пред мен седна възрастна двойка - мъж и жена на видима възраст над 50. Говореха си как от последния ред ще се вижда най-добре, а има и пространство за танцуване (те после доста потанцуваха, особено дамата). Имаше и тийнейджъри, и представители на родния шоубизнес, и романтични двойки, и ентусиазирани пичове. Е, имаше и наточени мадами, сбъркали Летния театър с чалга клуб, но това вече изобщо не ме изненадва... Ако някой беше дошъл да гледа шеметно шоу с много ефекти, щеше да остане разочарован. Бразилката се появи по най-естествения възможен начин - красива, земна (беше с ниски обувки) и в сребриста нежна рокличка. Нямаше балет, екстравагантно облекло и светлинни ефекти. Само едни осветени колони от живи зелени листа зад сцената. Естествено излезе с подобаващо закъснение, но никой не се разсърди. И запя. Първо по-бавните си парчета от новия албум. После все повече ускоряваше ритъма, та накрая вдигна на крака по-голямата част от публиката и я раздвижи във вихрения ритъм на боса нова. А разни мадами с високи токове събуха обувките си, за да се включат. Бебел Жилберто има уникален глас. Внушителен, горещ и предизвикателен. Сякаш наистина до оградата на театъра бушуваше океан, а публиката се пренесе на горещ бразилски плаж. И наоколо се разнесе мирис на кафе, разгорещени тела и емоции. Във въздуха витаеше лято - лежерно, но и нажежено до червено. Липсваха само пъстри коктейли (което отчитам като минус на организаторите). Красива музика, много красива. Която те оставя без дъх. И без капчица физическа сила, но с много позитивизъм. Бебел пя 2 часа не само песни от последния си албум, но и емблематични парчета от предишните два. Няколко пъти помоли с жест да увеличат силата на звука. Но това така и не стана. Можеше още малко сила, за да почувстват всички наелектризиращото звучене на боса нова. Когато си тръгна, публиката ръкопляска поне пет минути, за да я върне. И успя. После я върна още веднъж. Няма как да избегнем "хепи енд"-а - всички си тръгнаха щастливи. Поне хората, които аз видях. Бебел разбра, че в България нейната музика се цени. А публиката беше по-усмихната и някак успокоена. След това в Морската градина на Варна кръстосваха хипнотизирани хора, с лепкави тела, танцувална походка и дъх на кафе. На мен даже ми се стори, че видях няколко мулати. И една сребърна звезда високо в небето. Не, не е възможно да съм сънувала.