Между кинематографията и фотографията определено съществува връзка, в което вече се убедихме и сами.
Най-типичното свързващо качество на двете е способността им да консервират времето. Да, носителите са различни, но идеята, усещането и настроението на дадена епоха, което придават и двете ленти са едни същи.
Те са незаменими, уникални и неизбежно стават все по-ценни с всеки отдалечаващ ги от момента на тяхното създаване миг. С времето те се превръщат в класики.
А заговорим ли за класическите носители на духа на една епоха, просто няма как да подминем автомобилите.
Старите ретро модели отдавна са загубили практическото си предназначение и са се превърнали в същински съкровища – експонати и живи свидетели на времето такова, каквото е било някога.
В някои аспекти, те са дори по-ценни от самите снимки и филми, защото са реални триизмерни паметници, оригинални предмети, емблеми.
Но защо ви разказвам всичко това?
Припомни ми го творчеството на един руски фотограф, който снима модели. Но не от онези дългокраките, с полуотворените уста. Неговите отговарят на всички гореизборени характеристики.
Димитри Попов се отличава от всички останали фотографи, които снимат автомобили по това, че той съумява да ги потопи в точната атмосфера и типичната околна среда от времето, в което са създадени.
И изобщо не говоря само за екстериор. Той „комбинира“ класическите автомобили с класически хора – актьори, които са превъплътени в събирателните образи на типичните представители от онази епоха. С техните класически костюми, класическо поведение и класически емоции.
Стана ли ви интересно? Тогава ви предлагам да влезете в галерията и да направите една разходка през епохите.