"Градът е място, където няма нужда да чакаш следващата седмица, за да получиш отговор на даден въпрос, да опиташ храната на която и да е страна, да откриеш нови гласове и да преоткриеш старите." Маргарет Мийд
Градът представлява хиляди пространства, в които хиляди човешки същества преследват щастието, носейки в сърцата си хиляди желания. Не са ли градовете именно пространства на желанието?
То може да бъде от всякакво естество - от чисто физиологическите нужди за любов и оцеляване, до различните форми и степени на материализъм и кариеризъм, така характерни за XXI век.
Научно доказана е човешката нужда от прегръдка и че едно плачещо бебе трябва да бъде прегръщано и успокоявано, за да не се формира в него подсъзнателно чувство за изоставеност и изолираност, което да го преследва в съзнателния му живот.
Щом всички толкова копнеем за любов - физическа и емоционална, защо все повече и повече копнеем и за "лично пространство", и вместо да (се) докосваме до хората, ние (се) докосваме до техните силуети?
Някак студено, далечно и безразлично.
Градът, буквално и преносно, има безброй много лица, чакащи да бъдат открити и идентифицирани.
Безброй много лица, изгубващи своите характерни черти и превръщащи се в сенки, силуети.
Съветвам ви да отворите галерията горе, където ви очаква една изключително интересна интерпретация ("City Silhouettes") на пространството на Големия град, неговите хора и техните желания.
Фотограф: Джаспър Джеймс (Jasper James)
Още: