Ива Дойчинова – нормална, обикновена и обичаща живота

Всички я познаваме, това е факт. Също така факт е, че коректност и толерантност са действащи думи в речника ѝ. Външният ѝ вид е на границата на перфектността и е резултат от това, че тя полага грижи и за „вътрешния си вид“. Заразих се от оптимизма ѝ – нестихващ и смел. След срещата си с нея у мен остана приятното усещане, че е възможно лекота, естественост и интелигентност да са качества на красивата и успяла жена, каквато е Ива Дойчинова.

Ти си една от малкото личности в българското медийно пространство, която запази в годините хигиената на своя образ – не си замесвана в скандал, не си хващана в модни гафове или некоректни изказвания, красива омъжена жена с деца и успешна кариера... Каква е цената на това?

Благодаря за хубавите думи! Не съм толкова безгрешна – правила съм своите малки гафове в ефир, защото кажи-речи целият ми професионален път е „видим“ за хората и тези грешки са били повод за притеснение в началото, а после за много смях. Но в твоя въпрос има една много хубава и важна за мен дума „хигиена“. Тя започва от вътрешния ти свят и разбиране за почтеност, доброта, любов и се отразява навън. Етиката в отношенията за мен е много важна, защото в основата на моята работа стои много труд и не разчитам на бързи и лесни „удари“, парашутизъм и вървене по моментното течение. Човек трябва да разчита на основните си вътрешни устои и възгледи за нормалност, почтеност, морал и да ги следва в живота. Това те прави личност. Коректността и толерантността са в основата на отношенията ми с хората.

В кое амплоа ти е най-приятно – радиоводещ, телевизионен водещ или водещ на събитие?

Това са три проявления от всички възможни на това да си публична личност, журналист и водещ. Навсякъде давам това, което мисля че е моята идентичност в професията – добро медиаторство между темите и гостите в едно и аудиторията му; внимание и реактивност към това, което се случва в момента. Независимо от предварителния замисъл, винаги съм готова да го напусна заради нещо, което се случва в момента. Вярвам на инстинкта и интуицията си. Слушането и вслушването за мен са много важни – както по отношение на гостите, така и по отношение на това, което се случва около нас.

На професионална фотосесия в студио БЛИК и по време на поредното пътуване в далечна и екзотична дестинация.

Определяш ли се като силна жена?

Да. Силна съм с любовта си, убежденията и работоспособността си. Давам много и съм много благодарна – това са моите сили.

Съвсем скоро се завърна от пътуване до Тунис – кое от тази страна ти подейства най-вдъхновяващо?

Пустинята, категорично. За пръв път съм в Сахара и искам да се завърна там. Пустинята има огромна сила и енергия, много по-различна от тези на планината или морето, например. Тя е нежна, плаваща, непрекъснато променяща се, красива, но неумолима. Бих искала да прекарам една нощ в пустинята и да направя един по-дълъг преход на камила в нея.

Независима интелектуалка, която винаги гледа от забавната страна на живота – може ли да се каже, че това е твоята формула?

Ха, ха. Това определение много ме развесели, но и има нещо много вярно в него. Не зная защо ме определят като интелектуалка. Това, че обичам книгите, театъра, концертите прави ли ме интелектуалка? Или може би защото се изразявам добре и не обичам кю-тата и предварително написаните текстове и въпроси от някой друг, когато водя?

В определени телевизионни кръгове дори има негативно определение: too intelectual – значи се правиш на много умен и възвишен и не стоиш при обикновените хора. А аз смятам, че съм точно такава – нормална, обикновена и обичаща живота. Обичам играта – на ума, въображението. Любопитна съм и обичам да се забавлявам с идеи, хрумки, добро чувство за хумор, добри текстове. Това е и забавната страна на живота – игра с много блестящи моменти, които е хубаво да виждаш, изживяваш и оценяваш. А това да си независим е нещо напълно естествено в нашата професия. По принцип, макар че напоследък да има твърде много изключения.

Усмихната и чаровна, уловена от обектива на Соломон Франсез и замислена и романтична, заснета от Венета Илиева.

Би ли променила нещо в себе си, което смяташ, че ти пречи към настоящия момент в професионалния ти път и в личните отношения?

Аз промених напоследък нещо много важно в професионалния си път и ще продължа да го отстоявам – това да избирам местата на които работя и хората, с които го правя. Медийното разделение в момента е много видимо и не е нужно да си просто поканен, за да кажеш „да“. Добре е да знаеш кой си, какви принципи отстояваш и къде ти е мястото. Ценя огромната свобода, която ми дава мениджърския екип в Радио ФМ+, за да правя шоуто „Ива от сутрин до обед“ по начина, който чувствам и искам. Това е първото предаване, на което давам името си, което изграждам заедно с екип от съмишленици и много им благодаря за съучастничеството.

Смяташ ли, че външният ти вид е помогнал на кариерата ти?

Да, разбира се. Външният вид е много важен в частта да изглеждаш добре и да са в хармония духът и тялото. Това обаче не означава да ставаш Барби или “цуцка“ – друг вътрешен термин в професията. Огромна е разликата между някои наши водещи и това, което можеш да видиш в европейските и американски телевизии. Там водещи са личността и това, което стои зад нея, а не пластичните корекции, изкуствените мигли, цветните лещи и надутите устнички.

Да поддържаш външния си вид е толкова важно, колкото и да поддържаш вътрешния. Това е важно за професия, в която много хора те гледат. Но все пак да не забравяме, че нашата „физиономия“ трябва да има изказ, характер и мимика във всеки смисъл на думата.

Как се поддържаш?

Честно казано залагам най-вече на правилното хранене, достатъчния сън и хубавите преживявания. Иначе си имам любими дерматоложки, които правят чудни неща за лицето ми.

Правила ли си компромиси със стила си в името на работата си?

За щастие – не. Дори когато е имало натиск над мен да задавам въпроси, които иначе не бих задала, защото съм много щадящ човек и уважавам правото на всеки на личен живот и личен избор, го правя по начин, който да не нарани или обиди. Но владея доста добре „правия текст“ и там, където смятам, че трябва да се натисне – го правя с лекота. Но пак казвам – това не касае „чаршафната журналистика“.

Класика, ретро, минимализъм, романтика – какъв е твоят стил?

Много мой (усмихва се). Обличам се по начин, който е свръхиндивидуален, като повечето водолеи. Обикновено си избирам аксесоар – чорапи, шапки, колани и ги разработвам до лудост. Залагам и на цветни, контрастни обувки. Много се стряскам, когато някой има чорапи или дрехи като моите – веднага бягам по другия диагонал. Държа да съм уникална във външния си вид и това е моята мания.

Какъв шопинг типаж си – бърз, подробен, премислящ, практичен...?

Емоционален и скорострелен. Аз не обичам дългите шопинг турове – това определено ме изтощава. Обаче когато изпитам глад да пазарувам – отивам и за половин час мога да натрупам много торби. Но само, ако нещото първо „ме купи“. Щом ми хареса е мое и не мисля дълго.

Как избираш тоалета за деня си?

В моя случай това е много важно, защото като сутрешен водещ трябва да ставам рано и бързо да правя избор. Често още докато се будя започвам да мисля по въпроса, така че като изляза от банята веднага да се облека и да не губя време. Но тъй като още е тъмно и нямам идея какъв ще бъде денят – понякога стават грешки. Наскоро се явих с чудна прасковена лятна рокля, а температурата не се вдигна повече от 15 градуса. Добре, че бях с любимите си сини обувки и се топлех в колата.

Коя дреха е най-застъпена в гардероба ти?

Напоследък чорапите... всякакви – цветни, три четвърти, къси, мрежести, силиконови, шарени, луди. По тази причина горната част на облеклото ми е по-къса – полички или три четвърти панталонки, за да хармонират с чорапите.

Съответно – какъв тип обувки са ти любими?

Винаги високи. Дори в пустинята се появих с гуменки с платформа. Обожавам високите обувки и всъщност – нямам нито едни равни. Може би защото съм бивша балерина или пък защото винаги съм искала да съм по-височка от 164 см – просто още на 20 г. стъпих на високо и вече не мога да помисля за друго. Пък и винаги изглежда толкова елегантно и красиво като стойка. Вече не мога да ходя на равни обувки, наистина.

Кой стил ти харесва много, но не би се облякла никога в него?

Май няма такъв. Обичам да експериментирам с дрескода и се забавлявам много. Може би затова обичам карнавалите.

Как отпускаш от напрежението и стреса?

Разходки, разговори с приятели, гората, диванът, четенето. Ето такива нормални неща. Ако работата отиде много към стрес – йога, дишане, медитация. И винаги спа! Плуването и релаксът на масажите са незаменими.

Какво е мястото на любовта в живота ти и в каква форма съществува тя при теб?

Любовта е най-важното в живота ми и винаги тя е първото, което пожелавам на себе си и на другите. Дори преди здравето, защото смятам, че тя е основата на здравето. Любовта започва от любов към себе си, живота и всички останали. Любовта към децата и мъжа са много важни и много различни. Бих посъветвала всички жени и мъже да бъдат щедри в любовта си и безкомпромисни в необходимостта от нея. Не вярвам, че хората дълго време могат да живеят несподелени, негушнати, нелюбени... Това е най-красивата и важна форма на реализация на нашето аз. Любовта за мен е условие за съществуване и най-красивата форма на щастие.

Застраховала ли си гласа си?

Хаха, това е добър въпрос. Не, гласът ми е даденост, но не смятам да го застраховам. Това е част от благословията на Бог към мен и аз съм благодарна, че се оказа толкова харесван и разпознаваем. Аз просто приемам този факт и понякога дори не го осъзнавам. Но ако пък нещо стане с гласа ми, ще започна да пиша. Винаги има причина, когато ти се случи нещо и нова възможност за теб, нали?

Къде те водят мечтите ти?

Ооо, на такова хубаво място... Всъщност мечтите ми са част от моята действителност. Искам да работя с хубав екип по смислен проект, който да зарежда хората с всичко, което ги интересува, вълнува и ги кара да се усмихват. Напоследък работя с много студенти и млади хора и съм очарована и заредена от тях. Бих искала да ги обучавам, но и да се учим взаимно. Да продължаваме да създаваме медиен продукт, който не е „чаршафен“, в който гостите не се определят като „рейтингови“, но пък за сметка на това всяка дума и усмивка си струва да бъдат чути и споделени.

Каква майка си?

В момента съм нещо средно между приятел и законодател. Давам много свобода и разбиране, но в следващия момент определям точни правила, за да се случва израстването и да се поставят целите. Момичетата са в такъв период на развитие, че се нуждаят много и от двете.

Как можем да възстановим ценностите, които сме загубили по пътя на прехода?

Според мен ценностите бяха объркани и преди прехода. Но липсата на традиции в ценностната система, изповядвана от цялото общество, ни прави толкова блуждаещи и объркани в момента. Пътят е ясен – искаме морал! Нали така казаха студентите и аз стоя твърдо и изцяло зад това. Което означава – ново Велико народно събрание, нова конституция, гарантираща видимост и отговорност на избраниците. Твърда борба с монополите, а най-големият монопол в последните 23 години е властта и срастването й с престъпността.

Опасната окупация в момента е окупирането в парламента на хора, които са партийно натъкмени, но нямат нищо общо с нашия директен вот или отговорност пред нас. Това е представителство на клики и конкретни икономически интереси. Партийността стана синоним на далавера. Трябва да се предпазим от опитите да се раздели обществото и да се настроим едни срещу други, защото това обслужва само сегашното статукво. Ние сме хора и искаме простички и нормални неща – отговорност, представителство на народа и неговите интереси, законност, морал. Трябва да започнем отново и начисто.