Спортното обсебване е като анорексията

Обесбването на тема спорт и фитнес, завладява все повече хора в съвременния свят. Повечето от тях започват да спортуват с цел да постигат хубава фигура, но така се увличат, че започват да прекаляват и направо се фанатизират.

Да кажем, че не сте спортист, но правите ежедневни тренировки. Това е ОК. Но, ако тези тренировки продължават по няколко часа, ако им се посвещавате сутрин и вечер, и ако само за тях мислите, а когато пропуснете тренировка, се чувствате психически зле, нещо определено не е наред.

В действителност, повечето експерти са съгласни, че прекалените спортни усилия могат да доведат до контузии и до различи заболявания. И все пак, все повече хора се вманиачават по спорта. Според американската организация "Спринт", която е базирана в Колорадо Спрингс, броят на хората, които се занимават с маратон, се е увеличил с близо 50% от 2000 г. насам.

Междувременно практикуващите йога в САЩ, са се увеличили от 4 на 20 милиона за последните 10 години, с прилив на интерес към по-енергичните ѝ форми като Бикрам йога (гореща йога) и Аштанга, при които се горят повече калории. Жените все по-осезателно са обсебени от това да влязат в по-малък размер дрехи и все по-често се надяват да го постигнат чрез спорт.

"Днес и утре съм на кикбокс, три пъти в седмицата ходя на пилатес, през ден правя джогинг и минавам по 8 километра, а в събота и неделя играя тенис." В днешно време е нормално да чуете подобен, свръхнатоварен режим от една нормална жена, която не е спортистка.

Поякога този стремеж към съвършенство е на психическа основа и определено е проблем. Разбира се, всяка крайност е неестествена и ако не се готвите за Олимпиада, често е вредна за здравето.

"Това е вид страх", казва Шийна Ханкин, психотерапевт от Манхатън. "Този тип хора си мислят: Ако не се упражнявам толкова много, ще напълнея, ще изгубя релефа си и ще погрознея. Това е един ужасен капан, подобен на този, в който попадат болните от анорексия и булимия", казва тя.

"Става дума за контрол", допълва Ханкин. "С други думи, ако не можете да контролирате всеки аспект от живота си - по-специално, нещата, които ви карат да се чувствате несигурни или нещастни - можете поне да контролирате колко да тренирате, както анорексиците контролират какво ядат. Ако едно лице чувства безпокойство, когато не може да проведе тренировката си, това е знак, че линията между нормалното и натрапчивото е премината."

"Колкото по-дълги и по-трудни тренировки правите, вие ставате по-уморени, което компрометира идеята на спорта", обяснява д-р Кари Макулох, който е собственик на Пилатес студио в Манхатън. "Така вие няма да извлечете максимума от вашите тренировки, а по-скоро ще си навредите."

"По-голямата част от мускулите ви се нуждаят от 36 до 48 часа за възстановяване", казва Джим Карас, експерт по отслабване от Чикаго. В допълнение към вредата от преумора, прекаляването със спорта може да доведе до проблеми с надбъбречните жлези и обмяната на веществата, до инфекции поради спад в имунната система. Прекомерните упражнения могат да доведат и до трайно увреждане на сърцето и аритмия.