През 2011 година Фостър Хънтингтън прави нещо, за което много хора само си мечтаят. Той напуска работата си, купува си ван и решава да избяга от градската джунгла на Ню Йорк. Дълго време той обикаля САЩ, като публикува множество фотографски книги, включително една, озаглавена „Домът е там, където паркираш“.
След три години номадски приключения 27-годишният фотограф решава най-накрая да се установи някъде. Ето защо той и група негови приятели се обединяват, за да построят къща на дърво в западен Вашингтон, близо до границата с Орегон.
Фостър избрал мястото, тъй като е в близост до Портланд, но все още сред природата и на дистанция от града. „Винаги съм обичал къщите на дърво. Така че си помислих, че е време да си построя една. Имах желание да направя място, където приятелите ми биха искали да дойдат“, обяснява идеята за приказната къща фотографът.
След една година проектът се превърнал в реалност. Всъщност домът се състои от две отделни къщи, като всяка от тях е с големина около 20 квадратни метра. Едната се използва за работилница, докато другата е превърната в малък дом. Помежду си те са свързани с почти 8-метров мост.
В нашата галерия може да разгледате как изглежда сбъдването на една детска мечта или казано с други думи – приказната къща на дърво.

Снимка: Foster Huntington




Рецепта за кекс с малко продукти
34% от българите вярват в живота след смъртта
Тихият свръхзвуков самолет X-59 на НАСА извърши първия си изпитателен полет
Музиката намалява риска от деменция с 39%
Ново радиоизображение показа Млечния път в неочаквани цветове
Среща със Слънцето: Междузвездната комета 3I/ATLAS премина през перихелия си
Арсенал се падна с палача на Ливърпул на 1/4-финалите
Гостуване с вкус на домакинство чака Левски
Халанд е основната трансферна цел на Реал Мадрид
Лудогорец пусна билетите за Ференцварош
3 чая за по-добър имунитет
Таро карта за 30 октомври, четвъртък
Дневен хороскоп за 30 октомври, четвъртък
Месечен хороскоп за ноември
Как се формира мозъчната аневризма и кои са механизмите на нейното разкъсване?
Помага ли спортът при хронична умора?
Съвременни неоперативни терапии при дискова херния
Микроинсултът не е дребен инцидент – защо спешната реакция определя съдбата на мозъка?
Остави коментар