От душата за душата: Фиона Епъл (видео)

Истинският артист пише от душата за душата, и именно тя го разпознава, заобичва и поставя в колекцията "Любими" завинаги

Снимка: GettyImages/ Guliver

1 / 24

Въпросът, колко качествена е съвременната музика, особено сравнена с тази на миналите десетилетия, напоследък силно вълнува мозъците на музикалните фенове и критици.

Не е необходимо да се споменава точно от кой (исторически) момент. Появата на всички днешни музикални (а вече и модни) сензации, очертаващи не само духа на епохата, но и възпитаващи едно ново съзнание, белязаха музикалната индустрия завинаги. А това, което се случва с и в нея, е отражение на реалността. Доказателствата са навсякъде около нас, във всяко едно кътче на света, превърнал се в обещаното глобално село.

Какво ще се случи оттук насетне, никой не може да определи със сигурност.

Дали сексът ще продължи да продава и да превръща разни съмнителни образи в платинени артисти? Сексът винаги е продавал. Просто неговата опаковка се е променяла през десетилетията.

Дали истинският талант ще продължи да продава и да превръща истинските артисти в такива с платинен статут? Тук вече отговорът не е толкова еднозначен, не и в световен мащаб. Мога просто да кажа, че хората, които оценяват истинската музика, ще продължат да я оценяват, независимо от това на какво мнение е масата. Световната маса.

Истинският артист пише от душата за душата, и именно тя го разпознава, заобичва и поставя в колекцията "Любими" завинаги.

Фиона Епъл (Fiona Apple) е такъв артист. Нейната душа се усеща във всеки един текст, който е написала, във всяка мелодия, която е композирала. Гласът й, винаги следван от пръстите й, разхождащи се плавно по клавишите на пианото, докосва така, както много малко гласове могат.

Някои критици я обявиха за една от краткотрайните сензации, появили се в края на 90-те години, в противовес на (тогава) поп принцесите Бритни Спиърс и Кристина Агилера. Други пък я поставят редом до гласове като Нина Симон или пък я оприличават с "бунтарките" Аланис Морисет и Шиниъд О'Конър.

Склонна съм, всъщност напълно подкрепям, второто твърдение.

Фиона Епъл не е просто музикант или изпълнител. Тя е, преди всичко, поет. Музиката и текстовете й са изпълнени с толкова много емоции, че, слушайки я, няма как да не настръхнеш или в по-емоционален момент, да се просълзиш.

Това е така, защото само реалните емоции могат да породят реални емоции. От къде черпи тя своето вдъхновение? Отговорът също е комплексен.

Идваща от семейство, в което всеки член е с някакъв артистичен талант, изкуството е заложено в гените й. Майка й и баща й, артисти от Бродуей, се разделят, когато тя е на четири, без въобще да са имали брак.

От другата страна стои една травма, белязала както живота, така и музиката й. (А всъщност за истинския артист те са едно неделимо цяло). На 12 години, на прибиране към къщи в родния й Ню Йорк, тя бива изнасилена. По-късно през живота си, вече в зряла възраст, тя се бори и с хранително разстройство и много хора я обявяват за анорексичка.

Въпреки всичко или благодарение на всичко това, тя е носителка на награда Грами, като първият й албум е платинен. Зад гърба си има три албума, като този юни, по непотвърдени слухове, се очаква и четвърти.

Преди години тогавашният й лейбъл (един от най-големите на световната сцена) саботира третия й албум, определяйки композициите й за недостатъчно добри, за да бъдат издадени. По един или друг начин, песните все пак "плъзнаха" в интернет пространството, а фенове се надигнаха в нейна защита, протестирайки пред офиса на компанията.

По-късно Фиона сподели, че самата тя не била доволна от записа и искала да го пренапише. Каква е цялата истина, няма значение, албумът Extraordinary Machine e факт. Красив факт.

Ако сте израсли с музиката на 90-те и с интерес сте следили всички музикални награди и телевизии (тъй като тогава наистина си заслужаваше), вероятно помните речта й по време на MTV Awards 1997, която тя изнесе след получаване на статуетка за сингъла й 'Criminal'. "Всеки, който гледа, всеки, който наблюдава сегашния свят... Този свят е скапан, а вие не трябва да моделирате своя живот около това, което си мислите, че ние мислим за готино..." Думите й бяха последвани от много критики, но тя никога не се е отметнала или извинила за тях.

Искреността също е сред нещата, които правят артиста артист.

Защо ви разказвам за Фиона Епъл ли? От една страна, просто се надявам слуховете около издаването на четвърти студиен албум, да са верни. От друга... Защото ми омръзна и, както много мои връстници, съм обзета от носталгия.

Тази статия не е нито биографична, нито критична. Тя е един апел към всички вас - ценете и обичайте истинската музика и хората, които я създават. Независимо от стила или епохата.

Слушайте. Не просто с ушите си, а с душите си. Музиката на Фиона Епъл е предназначена за вторите.