Другото лице на любовта

Някои определени събития напоследък ме накараха да осъзная един тревожен факт: хората тотално са забравили знанията си по любов.

Да, разбира се, че точна формула няма – ако имаше, откривателите й щяха да станат по-известни от Айнщайн, по-велики от да Винчи и доста по-богати от Бил Гейтс.

И все пак, любовното изкуство има определена концепция, логика, философия, ако щете.

Замисляли ли сте се, колко много хора са започнали да асоциират любовта с егоизма?

Постоянно казваме: „Искаме този", „Нуждаем се от онзи", „Еди-кой-си ще ни направи щастливи/ ще ни издигне в очите на приятелите ни/ ще оправи репутацията ни/ ще поеме ръката ни/ ще ни запълни, ЩЕ НИ ОЦЕНИ."

Всички тези реплики са различни вариации на израза: „Дай си ми куклата, на си ти парцалките", фраза, която може да е всичко, но не и романтична.

Изискваме любовта да оправи настроението ни, комплексите ни и живота ни генерално, и след това се чудим, защо така и не я срещаме.

Ами, защото, драги читатели, не любов искаме всъщност.

Милиони хора по света се тръшкат как няма никой, който да ги обича, колко са самотни и изолирани и как съдбата била несправедлива към тях, а и за миг не се замислят по какъв начин трябва да се постараят самите те да станат достойни за обич и, което е по-важното, как да започнат да обичат първи.

Защото любовта е точно това: не взимане, а даване.

Любовта е, когато с готовност даваш, даваш, даваш безрезервно, страстно, отдадено, необмислено, без да имаш абсолютно никакви претенции за евентуална възвращаемост с лихва и печалба.

Истината е, че любовта изобщо не се мери само в сладките целувки, разходките по залез слънце и страхотните, регулярни оргазми– тя е също и лишението, болката, несгодите, компромисите: неща, които голям процент от жалващите се люде, изобщо не са съгласни да споделят, да не говорим, за притежаването на определена зрялост да ги приемат с отворени обятия.

Любовта е рискът, който доброволно поемаш, съзнавайки, че той ще коства твоята неприкосновеност и ще те направи уязвим.

Любов е и разбитото сърце, и приятелската критика и сриването на репутацията пред социалния кръг, която толкова наивно си мислим, че ще издигнем до небесата, заради същата тази любов.

Любовта е един от най-силните наркотици (научно е доказано), съответно доброволното прегръщане на наркоманията.

От любовта се оглупява, така че ще трябва да се простите със своя блестящ, бистър ум и да се превърнете в селския шут.

С две думи: любовта изопачава, мами, изпива ви мозъка, оголва кожата ви, потъпква имиджа ви, превръща ви в гол охлюв, докарва ви до абстиненция, чупи подредения ви огледален свят на хиляди парченца.

Още ли искате любов?

Дълбоко се надявам, защото любовта – това е може би единственото истинско нещо в този илюзорен свят.

Пък и свръхдозата си заслужава... въпреки рисковете от преждевременна смърт.