Покажи ми приятелите си, за да ти кажа кой си

Човекът е социално животно – с това сме съгласни всички ние, които всеки ден, по всяко време и при всякакви условия си взаимодействаме с една определена група други човешки същества, които смело и с гордост наричаме „приятели".

Но какво са приятелите?

Определен набор от хора, с които сме се сблъскали на някакъв етап от живота си случайно, така както сме си ходили по незнайните пътища на Фортуна? Или някакви строго определени личности, с които ни е било писано да се срещнем по повелята на Всевишния (разум)?

Може и така да е.

Но точно в момента ми се иска да подходя малко по-философски по въпроса и ще заявя: нашите приятели, това сме ние.

Седя си на един висок стол, в един весел бар, на брега на един разкошен плаж и ги наблюдавам: отново потъналата в перверзна еуфория Мими, вечно реещата се в облаците Силвия, перманентно недоволното сладко мрънкало Ралица, влюбения в себе си Теодор, интровертния и странен чешит Иван... една доста колоритна смесица от характери, поведение, манталитет. И осъзнавам, че общото между тях... това съм аз. И преди да ме нарочите за егоцентрик, който има проблеми с чувството за собствена значимост, ще побързам да ви обясня за какво иде реч.

Всъщност, приятелите ни, това са различните аспекти на нашата персона. Най-грубо казано, всеки един приятел отговаря на определено качество, като сборът от тези качества, формира собствената ни личност. И всъщност, ние се свързваме с този човек, благодарение на същото това качество, което носим у себе си и което е най-типично за човека отсреща.

На малко по-елементарен език това означава, че вие припознавате определена част от себе си у някой човек (както и той у вас) и се свързвате с него, посредством (и заради) тази част.

И макар и на пръв поглед доста очевидна, тази теория може да се окаже много полезна, стане ли въпрос за самоопознаването и изучаването на собствената ни личност.

Защото приятелите ни всъщност могат да ни кажат много повече за самите нас, отколкото сме предполагали, и то без участието на червено вино, приглушена светлина и сборника „Откровения".

Може да се опитате да направите един малък експеримент...

Направете списък на най-близките си приятели или на хората, с които най-често си взаимодействате. Какви са техните качества? Кое е най-типичното в характера им? Какво е излъчването им? Към каква социална прослойка се числят? Има ли някакви определени качества, които се повтарят в профилите на няколко от тези човека? Ако това е така, то бъдете сигурни, това всъщност е най-типичното качество на самите вас в този момент.

Помислете още малко. Какви хора ви харесват и защо? Спомнете си как се запознахте с последните пет човека, които ви станаха приятели. Различават ли се те по някакъв начин от онези, с които другарувате от години?

А с колко от старите си приятели сте се разделили? Какви са били техните характери и защо сте прекратили взаимоотношения?

Направите ли това елементарно групиране, всъщност ще видите какви сте били в миналото, как сте се променили през годините и какви сте в момента. Изводите след това си остават за вас.

Като се замисли човек, понякога няма по-добър барометър от една акула... или от стадо акули.