Love kills*

Не знам дали на някого му е хрумвало, но всъщност любовта, след глобалните епидемии и природните бедствия, е най-смъртоносното нещо на света.

Фаталното влияние на любовта, в най-чист вид, е описано в древните хроники още по времето на Самсон и Далила – библейските герои станали емблеми на коварния характер на жената, на пръв поглед крехка като цвете, а опасна като пепелянка, и на лабилния характер на мъжа, взимащ превес над физическата му сила и в крайна сметка, превръщащ го в жертва на пепелянката.

"Самсон и Далила" от Рубенс

Но жертва, умираща с усмивка на уста (и бръсната глава), изпитала наркотичната еуфория, която ни дарява тя - любовта.

Ами хубавата Елена, която, уж с чистия си, непорочен поглед е станала първопричината на избухването на Троянската война и на гибелта на хиляди епични древногръцки герои? Тези, които са я гледали в очите, едва ли са предполагали до какви фатални последици ще доведат целия Древногръцки свят по-късно те. Но фактите са си факти. Прочетете древните папируси.

И като казах „папируси" се сетих за още една прословута любов, която е довела до гибелта, както на стотици хиляди човешки същества, имащи лошия късмет да живеят на ръба на две враждуващи цивилизации от Древния Свят, така и, в крайна сметка, на самите цивилизации, начело с техните легендарни предводители. Тук става въпрос не за двама, а за трима – Юлий Цезар, Марк Антоний и Клеопатра.

"Смъртта на Клеопатра" от Жан Андре Ликсен

Първият, провъзгласил себе си за полубог, поставил на колене половината свят, свършва в мраморната канавка с кама, забита в гърба; вторият, велик войн и пълководец, умира сгърчен върху пустинния пясък от собствените си рани; а тя – легендарната египетска царица, детето на Изида, владееща най-силните заклинания и най-древните вселенски знания, приключва с отровната целувка на една нищо и никаква кобра.

След това Египет рухва, Рим започва да се разяжда отвътре и Древния свят отива на кино, за да гледа филм с Елизабет Тейлър. И всичко това, заради един малко извратен любовен триъгълник.

Но ако си мислите, че смъртоносното влияние на любовта изчезва с последната тухла от гробницата на Клео, може да помислите пак. Тъмните години на Средновековието, са може би най-показателните затова колко опасно може да бъде чувството на обич.

Тук вече любовта приема едни по-размити и широки граници, но в крайна сметка си е тя, макар и замаскирана в християнските символи, които предвождали кървавите кръстоносни походи; в името на които хиляди са били изпращани на кладата и които са провлачили европейската история поне с няколко века.

И като говорим за Средновековие, няма как да не го асоциираме с един от най-великите поети в цялата човешка история изобщо. Шекспир е бил напълно наясно колко опасна е привидно розовата обич. И е прокламирал това предупреждение, посредством своите произведения. Горкият Хамлет! Ами Ромео и Жулиета?

Заблудените отрочета на двете враждуващи италиански фамилии любовта покосила още в ранна тинейджърска възраст. „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета". Като май точно чистата любов е причина за клетата съдба, не мислите ли? Е, да и непрецененото количество отрова.

Паметникът на Ромео и Жулиета в Ню Йорк

И така, вековете се изнизват, епохите се сменят. Всичко се променя, като остава само тя. Константна и все така опасна. Двигател на войни и геноциди, на религиозни сблъсъци и глобални бедствия. Ех, толкоз сладка и така опасна обич!

С примери за фаталните последици на любовта мога да продължа чак докато мястото не ми свърши, а знаете, „място" в един свят, в който, за да стигнеш от Аризона до Китай, са ти необходими само 2 бутона, е доста разтегливо понятие.

Любовта е затривала легенди, които същата тази любов след това е преобразявала в икони. Дали Мерилин Монро щеше да бъде това, което е днес, ако не бе изпълнила може би най-драматичната любовна гибел в модерната история?

Всеки може да се нагълта с хапчета, защото обектът му на желание е женен за друга, или е примерно американският президент, но никой, никога не ще го направи така, както го направи Норма Джийн Бейкър. Парадоскално, умирайки тя прави ролята на живота си.

Една от малкото снимки на Мерилин Монро и Джон Кенеди. Снимка: Getty Images/ Guliver

Да, любовта взима таланти без време. Зад всеки велик мъж стои по една мъдра жена, така както зад всяка рок легенда стои по една перхидролено руса наркоманка. Спомнете си какъв е краят на Сид Вишъс, прословутия басист на Sex Pistols и детето на порока Нанси Спънджен, свършила прободена с нож на пода в банята на една от долнопробните стаи на хотел „Челси" в Манхатан от любовта на живота й, който сам умира година по-късно от свръхдоза.

Сид и Нанси в Манхатън.

А какво ще кажете за Кърт Кобейн? Да, тук много биха оспорили евентуалното вмешателство в повече от ненавременната смърт на последната рок легенда на неговата възлюбена и влюбена в хероина съпруга Къртни Лав, но доста хроникьори вече са доказали, че именно тя забива първата игла в лабилната му вена.

Зад всяка потенциална рок легенда стои по една руса... Къртни

Кърт и Кортни, Сид и Нанси, Мерилин и Джон, Бони и Клайд, Ромео и Жулиета, Адам и Ева... Всички тези имена ние асоциираме с две неща: любов и гибел. И въпреки това, любовта им е безсмъртна и някак странно, все още желана, все още преследвана, все още превръщана в най-висшата цел на човешкия живот.

Защо ли? Ами може би, защото без нея, него просто нямаше да го има...

*Love Kills - любвта убива, е възпял и Джо Стръмър