Първичен инстинкт

"Не се страхувай... Аз ще умра. След две, може би три седмици. Тялото ми се разпада. Кървя. Вече не мога да оздравявам. Имам нужда от кръв. Имам нужда от любовта, която е в твоята кръв.

Това, което изпитваш към мен в този момент. В твоето гърло, в твоите гърди, в твоята кръв. Като нещо, което мога да докосна. Помниш ли кристалите? Гняв, възмущение, злоба, разочарование, отчаяние. Емоции. Емоциите са неща. А твоята кръв носи всяка емоция, която може да бъде почувствана..." из "Мъдростта на крокодилите"

Замисляли ли сте се колко взаимосвързани са всички живи същества на нашата планета? Как на всички ни са ни необходими едни и същи неща, за да оцелеем. Въздух, вода, храна, любов. Независимо дали тези зависимости се разглеждат от физиологична или някаква друга гледна точка - едно е сигурно. Без тези НЕЩА не можем да оцелеем, не и на тази планета, не и с гените, които носим в себе си.

А емоциите наистина са неща. Колко сляп е човек всъщност, затваряйки емоциите в кутията, в която живее - собственото си тяло. Без да се навлиза в дълбоки философски разсъждения, веднага можем да се уверим в това твърдение.

Изкуството. Какво друго е то, ако не опит да се материализират емоциите, да им се придаде някаква определена форма, за да бъдат видени, разбрани от останалия свят. Човек трудно изкарва емоциите си на повърхността просто така, без да използва някакъв конкретен похват. (От тук и необходимостта от психоанализа). Факт, който сам по себе си е малко абсурден. Че какво друго са хората, ако не животни, изтъкани от инстинкти.

Човек прекарва цял живот, опитвайки се да избяга от истинската си същност - животинската. В същото време, измисля всякакви свръхестествени същества - вампири, върколаци, русалки..., чрез които изразява животинското в себе си. Митологиите са идеален пример.

Бягайки от своята истинска същност, човек не си прави услуга, не прави услуга и на природата около себе си. Изглежда така, сякаш разумът всъщност е най-неразумното, което ни се е случило. И не, не се опитвайте да ме "вкарате" в някакъв определен калъп и да ми кажете, че принадлежа към определено философско течение или група във Фейсбук (тъй като те идеално олицетворяват случващото се в света в момента).

А наблюдавайте. Така, както хищникът заляга в храстите и търпеливо чака най-подходящия момент, за да нападне своята жертва. Но това нападение не е израз на жестокост, то е инстинкт. Наблюдавайте хората около себе си. Наблюдавайте и себе си. Може би това е най-основната разлика между хората и животните - ние, понякога в живота, за секунди време, сме способни да видим истинската си същност.

Да прозрем истината. И колко примитивни сме всъщност.

Едно животно с толкова много различни имена.