Изгони досадата с бързи срещи, но не и яростни

Беше една есенна вечер, подобна на тези, които съвсем хубаво се усещат тези дни. Седях си и потъвах в някаква депресия, заради поредното любовно разочарование. Ходех на работа, после се прибирах и нищо не се случваше. Освен че интересните хора в живота ми се бяха изчерпали, нямах и никакво време да се запозная с нови. От работа вкъщи, малко на компютъра и после в леглото.

Една приятелка ми звънна да ми разкаже за поредната си среща, организирана от нета. Имаше емоции, усещах го в гласа й. Накрая разговорът приключи с нейните увещания, че е време да се регистрирам в някой сайт за запознанства, защото там имало много нови хора и съм щяла да си разнообразя ежедневието.

Да, точно от това имах нужда- малко разнообразие. На ми трябваше много време и ето, че се озовах в интернет пространството, жадна за нови контакти. Поканите започнаха да валят. Всякакви мъже с някакви профили, изтипосали най-хубавите си снимчици и леещи сладки приказки. Доста от тях бяха силно неграмотни, но пък в началото не бях претенциозна и някак си игнорирах този недостатък. Който събудеше интереса ми и хоп – излизахме на кафе, вечеря, кино. Звучи забавно. Да, ама не.

Нямате си на идея на какви хора попадах. Един ме увещаваше цял месец да се видим и накрая склоних. Облякох се с рокля, гримирах се, обух токовете и го чаках. Дойде със скутерче и аз останах втрещена. Как, по дяволите, да се разкрача с тази рокля? Нали съм изобретателна, наместих се, но твърдо отказах каската - все пак бях с прическа! Не знаеше къде отиваме – ГОЛЯМА ГРЕШКА!

Поех инициатива и, съдейки по доста спортния му вид, очевидно несъответстващ с представите ми за среща, го заврях в едно квартално кафе. Оказа се мълчалив тип, което още повече ме отегчи и цял час си гледах часовника (неудобно ми беше да си тръгна).

За капак той пи вода, аз - виенско кафе и при сметката започна да вади от джоба си стотинки от по 5 и 10 и аз се чудех къде да се дяна, да не умра от срам.

Хайде, платих я аз...не е толкова фатално. Все пак не съм за едната вода, а той очевидно не беше запознат с етикета на срещите и кавалерските обноски.

След тази среща бях леко отчаяна.

Нов опит. Този беше по-възрастен, казах си "Поне ще има обноски". Няма що! Човекът ме взе от нас, но не бяхме само двамата, а и домашният му любимец – маймуна! Не се майтапя, ама никак! Тя не обичала да стои сама и трябвало да я закара на майка си.

Пълен ужас. Та тръгнахме ние с маймуната до майка му, на която имаше доблестта да ме представи, а все пак се виждахме за пръв и очевидно последен път! Обстоятелствата се стекоха така, че останахме за вечеря. Няма що, егати и срещата!

Сред попаденията си имах друг, който излъга за височината си и се оказа 160 см, а аз на токове съм 185см...почувствах се кофти. Един грък пък реши да пием кафе на Панчарево.

Попитах го „Абе, ти луд ли си? Кафета в центъра няма ли, че в тоя студ ще ме водиш на открито на Панчарево?"

Трябваше да го предупредя, че ако реши да злоупотреби с доверието ми, ще се наложи да го пребия, а повярвайте ми- можех! И това преживях!

Не, че нямаше по-сполучливи срещи, но пък и голям процент бяха, меко казано, катастрофа. Пишеш си с някого, градиш една представа за него, а после се оказва пълен провал. Да не говорим, че много от профилите в интернет са със снимки на други лица. И отиваш ти с нагласата да видиш някой симпатяга и да разпуснете, а се оказва някаква комплексирана карикатура.

И ето, на помощ се появи друга моя приятелка, която изкара по-гениална идея за забавление и нови хора. Чували ли сте за „speed dating" или тъй наречените „бързи срещи"?

Събирате се еднакъв брой мъже и жени и започвате да си сменяте двойките, като всеки се старае да изкара най-доброто от себе си за няколко минути. Тя беше ходила на една и започна да ми разказва.

Смееше се през цялото време и някак си ентусизмът й ме зарази. Хем не губиш време, хем виждаш човека на момента, хем не те залъгва седмица, месец или дори повече (както в нета), а директно си вадиш изводите. Да не говорим, че не мислиш къде да отидете, какво да ядете и дали няма да ти „направи бомба" и ти да плащаш сметката, защото всичко е предварително уредено.

Тя се беше запознала с едно момче. Излизаха няколко пъти. После пък той я запознал със свой приятел и те се залюбиха. Съдба какво да я правиш! Никой не казва, че трябва да търсиш любовта на тези места, но ето че понякога това е посоката, с помощта на която, я намираш.

Реших се и аз отидох веднъж. И не съжалих. Беше някак комично, имаше лека тръпка и напрежение. С всеки следващ ми беше още по-забавно. Знаех какво да говоря и го изстрелвах за 5 минути. На какви неща се нагледах и какво чух...А,а,а това ще запазя в тайна! Трябва и вие да го изживеете. Аз мога само да ви посъветвам къде да го намерите. Проверете тук в сайта aha.bg . Успех!