Най-голямата лъжа, изричана от ВСИЧКИ

"Как си?"... "Ами... добре (?)", чува се от другата страна един не особено сигурен в това, което изрича, глас.

По колко пъти на ден чувате този отговор от близки и далечни, познати и непознати? Въпреки че в нашата страна разговорите с непознати не са много популярни, освен ако те не ви заговорят на улицата, търсейки ви 50 стотинки, за да стигнат до другия край на страната, или за да ви предлагат благотворителни картички за 2 лв.

А по колко пъти на ден вие самите изричате този така лъжовен отговор, на който едва ли някой се връзва? Но нека не забравяме, че този ''някой'' е точно толкова ''добре'', колкото сте и вие самите, така че тази личност въобще няма да се впечатли от вашето собствено добруване.

Всички сме толкова "добре", че просто сияем от щастие. Всичко ни е ''шест''. Проблеми с парите нямаме, със здравето - също. Че как да се оплакваме от стрес и от произтичащите от него нездравословни състояния (така де, болести), при положение, че всички сме толкова ''добре''? От профилактични прегледи нямаме нужда. Добре сме си. Много по-вероятно е да станем обратното на ''добре'', ако повисим в чакалнята на която и да е градска болница, в която не се проветрява целогодишно. Така че, не, благодарим.

И проблеми с работата нямаме. С тази, която имаме и с тази, която нямаме. Ако я имаме, ще я бутаме, докато можем, докато не ни изгонят или докато на нас самите не ни омръзне. Защото сме си ''добре''. Ако я нямаме, няма и да си даваме много зор, защото, видиш ли, толкова време сме били без работа, че някой друг месец отгоре няма да ни навреди на добруването.

Семействата ни също са "добре''. Родителите ни въобще не ни подтикват към бърза емиграция, защото в родината е толкова ''добре''. А и природата е много красива! Кой иска да избяга от красивата, неопетнена от човешката (родната) ръка природа? Тези хора, които геройски са ни отгледали, а в повечето случаи продължават да го правят дори след като сме си взели магистърските дипломи, винаги са в добро здраве и в добро настроение. След като те са "добре", и ние ще сме "добре". И децата ни ще са "добре". И техните деца също. 

Само че не оставайте заблудени. Това не е призив към социално активизиране на локално или глобално ниво. Това са фактите: всички сме ''добре''. И всички сме свободни да правим, каквото желаем. Само че какъв процент от населяващите планетата човешки същества боравят със свободата си така, както искат трябва? 

Хей, ти! Да, точно ти, който чете тези редове и се мръщи/усмихва/гледа безразлично на/към монитора. Знаеш ли какво е да си наистина свободен? Бих искала да мисля, че част от свободата е именно премахването на всяка една лъжа, която се чувстваме принудени да изричаме. Само че какво точно ни кара да лъжем толкова упорито и така продължително?

Страхът? Удобството (лъжите са удобни)? Мързелът? Конформизмът? Апатията? Реалността? Все нещо е.

Но нали сме си ''добре''. Може да отложим търсенето на отговор за друг ден. Седмица. Месец. Година. Само че колкото повече отлагаме, толкова повече хора се присъединяват към тази неофициална, но бързо разрастваща се световна социална група.

Може би е време да спрем да бъдем ''добре'' и хубаво да се овъргаляме в калта, в която, така или иначе, всеки ден маршируваме. Нали казват, че от дъното пътят бил само нагоре.