Душевният ексхибиционизъм, от който страдаме всички

Осъзнавам, че да говоря за любовта си към теб пред целия свят, може да се стори сладникаво на мнозина. Но какво от това - любовта ни превръща в сладникави идиоти, а и едва ли съм единствената, която изпитва подобни емоции точно в този момент. Влюбена съм в теб, защото ме караш да се чувствам жива. Всеки път, когато те споменавам или водя монолози в главата си, се усмихвам. А хората днес се усмихват все по-малко и някак по принуда. Усмивката, която изгрява на лицето ми, е лечебна. Ти си моето лекарство срещу апатията и студенината.

Влюбена съм в теб не заради "пеперудите в стомаха" и други подобни емоции, често бъркани с любов. Влюбена съм в теб, защото те усещам в цялото си тяло. В движенията, които несъзнателно съм присвоила от теб самия. Често в мислите си, когато си представям как би реагирал на нещо забавно, на което ставам свидетел. 

Влюбена съм в теб, защото имаш топли, гальовни очи, каквито не съм виждала друг път. И не съм влюбена в теб заради начина, по който ме гледаш със същите тези очи. А защото знам, че животът ми не би бил същия без тях. Твоите очи са като пътеводни светлини, които съм готова да последвам навсякъде.

Влюбена съм в теб, защото не изпитвам никаква нужда да оправдавам любовта си към теб пред мен самата. Толкова е очевидно защо те обичам и знам, че всички около мен го виждат. 

Влюбена съм в теб, защото...........

Кого, по дяволите, заблуждавам?! Любовта наистина не може да се опише с думи, въпреки всички велики литературни произведения, чието вдъхновение е била тя. Любовта е действие, една непрекъсната динамика, която ни кара да правим неща, които иначе не бихме направили. Любовта е обратното на покой - в покой ли си, едва ли обичаш истински. Не по онзи начин, който би те накарал да изпишеш хиляди страници, посветени на Любовта в еди-кое-си лице. Часовете, прекарани в трескаво писане и гонитба на бързо прелитащите през главата ти думи. Колкото и каквото да се пише за нея, винаги ще има още. И още... Защото, всъщност, тя не може да бъде описана с думи.

И като заговорих за писане - любовта обикновено е в центъра на писането. В наше време всички сме писачи. Забелязали ли сте колко лесно е всъщност да се пише? Писането си има една конкретна цел. Когато пишеш, ти знаеш, че ще бъдеш прочетен. Знаеш, че този товар, който носиш на раменете си, ще бъде споделен (и коментиран). Днес всички сме писачи или писатели (в зависимост от количеството талант) - психоанализа, която извършваме сами, за да видим мислите си подредени. Душевен ексхибиционизъм, чрез който се освобождаваме.

Но да се върна на любовта. Тя е най-висшата форма на същия този душевен ексхибиционизъм. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече неща искаш да му кажеш. Толкова по-голяма необходимост изпитваш думите ти да бъдат прочетени, разбрани, споделени. Облечени във внимателно подбрани слова. Забелязали ли сте колко много говорят и пишат влюбените хора? Аз говоря (и пиша) много за любовта. Не само защото съм я обявила за своя двигателна сила, а защото не искам да забравям колко важна е тя за моето психическо и душевно здраве. Забравиш ли това, все едно си я убил.

И вижте ме отново, седнала тук и пишеща за Нея. Забелязала съм, че колкото и невдъхновена да се чувствам, за любовта винаги има какво да кажа. Душевният ексхибиционизъм, от който страдаме всички.