Сродната душа: от древногръцки мит, в модерна градска легенда

Когато говорим за любов, неизменно говорим (и мислим) за сродни души. Синоним ли е наистина любовта на сродната душа, на откриването на такава? И всъщност, съществува ли тя въобще?

"Поредните врели некипели на тема любов", вероятно подобна мисъл ви минава през главата в този момент... Но не е ли самата идея за сродна душа една доста повряла и покипяла градска легенда? Точно като онези за приятелката на приятелката на онзи гей, която паднала от 8-ия етаж в ръцете на минаващ милионер. И заживели дълго и щастливо до края на света.

На първо място, митът за сродната душа стои на светлинни години от прагматичността на времето, в което живеем. Това обаче не означава, че любовта се е превърнала в нещо посредствено и материално, а че с напредването на технологиите и промените в съзнанието/психиката на човека, любовта, като ценност, също се променя. Рискувам отново да бъда разбрана погрешно - разбира се, че онова идеалистко, поетизирано лице на любовта си е все същото, но я си признайте - романтизмът изхранил ли е някого въобще?

Любовта също има нужда от храна - телесна и душевна. А в основата на схващането за сродната душа стои разбирането, че когато обичаш един човек и го определяш за своя сродна душа, ти го лишаваш от всичките му недостатъци, за да го видиш като перфектен (за себе си и по принцип). Не защото ги приемаш (недостатъците), а защото не искаш или не можеш да ги видиш. Много по-лесно е да обичаш сляпо и да бъдеш идеалист, отколкото да приемеш реалността такава, каквато е. Как ще подхранваш любовта си, ако всъщност нямаш ни най-малка представа от какво се нуждае тя?

С приемането на реалността обаче любовта не следва да си отива. Виждате ли, връзките (тези, които си заслужават) се изграждат точно в онзи момент, в който започват проблемите. А те винаги идват под някаква форма. Първоначално може да не ги виждате като такива, но слонът в стаята се е скрил в ъгъла, независимо дали му обръщате внимание или не.

На второ място, представете си, че сте срещнали своята сродна душа, своята перфектна половинка и сте сключили брак... Заклели сте се във вечна вярност...  И след няколко години се развеждате, защото сте открили, че всъщност не сте сродни души. Принципът "проба-грешка" до безкрай, поне в любовта, не води до нищо хубаво. А и колкото повече провалени връзки имате зад гърба си, толкова повече отлагате да видите реалността.

Звуча ви цинично, дори брутално? Представете си, че има дори по-цинични от мен. Има хора, които празнуват собствените си разводи с тържества, подобни на сватбарските. И с екскурзии. Хора, които си поръчват специални бракоразводни торти. И ако това не е едно иронично изплезване в лицето на "сродната душа", замаскирано с чувство за хумор...

В "Пир" на Платон (един от най-известните му диалози) Аристофан с ирония споделя своето виждане върху любовта.

Любовта се ражда в дървената философия... Илюстрация: Wikipedia

Според него в най-първичните времена хората имали сдвоени тела, като крайниците и главите им гледали в различни посоки. Били разделени на три групи - изцяло мъжки, изцяло женски и двуполови, които нарекъл андрогини. Първите били от Слънцето, вторите от Земята, а третите - от Луната, която имала отношение и с двете планети. Тези първи човеци обаче били толкова силни, че боговете се изплашили за собствените си небесни позиции, та Зевс започнал да се колебае дали да не ги порази със светкавиците си. Тъй като обаче не искал да се лиши от техните ласкателства и жертвоприношения, ги посякъл на две.

И от този момент човешките същества обикалят света в търсене на своята изгубена половина, за да могат да възстановят вътрешното и външното си равновесие.
Като оставим настрана очевидната преместливост на Зевс, заради която любовта между човеците въобще се е родила, в основата на мита наистина откриваме първородната идея за сродната душа.

Откриването на баланса между две тела, две души, две глави (или това, което е в тях).

Само че, както сами сте разбрали, балансът не идва даром от боговете. Върху него се работи.

Така че не си губете времето в търсене на сродните си души. Просто ги създайте.