Пренасищането – новият бич на нашето време

Ако погледнем само половин век назад във времето, ще осъзнаем колко много се е променил светът през тези 50 години.

21-ви век започна с развитието на технологиите и появата на социалните мрежи, което от своя страна промени тотално начина на живот на голяма част от населението на планетата.

Истината е, че колкото и да сме далеч от мечтания живот на американеца или западноевропееца, българите всъщност сме големи късметлии.

Защото, ако в момента четете написаното, това означава, че сте достатъчно грамотни, имате достъп до интернет и най-вероятно не се притеснявате с какво ще се нахраните утре или още по-лошо – тази вечер, като милиони хора по света.

Всъщност в добре развитите икономически държави и до голяма степен в България хората страдат от синдрома на пренасищането.

Казано с други думи, това е състоянието на духа в онзи момент, в който човек спира да обръща внимание на малките ежедневни радости и се опитва да намери щастието, преследвайки материални химери.

Замислете се – за едно дете в Африка ще бъде празник, ако има чиста течаща вода в близост до дома си, докато хиляди хора по света ще бъдат много недоволни, ако в близкия магазин е свършила любимата им напитка.

Всичко се свежда до това колко точно неща ви се предлагат наготово – колкото повече са те, толкова по-пренаситени се оказвате вие.

Колко от вас се замислят понякога за това, че са късметлии, тъй като са здрави? Защото, както знаете – здравите хора имат много мечти, но болните имат само една – да са здрави. Сходни примери има безброй за различните аспекти на човешкия живот. Пренасищане има и откъм емоциите, и в любовта, и в приятелството.

Не ме разбирайте погрешно – чудесно е, че обществото ни се развива, че човек все повече се отдалечава от живота в пещерата и че пред него има множество възможности.

Лошото е, когато тази действителност се приема за даденост, тя не се оценява. Тогава човек се превръща в хленчеща, недоволна и вечно незадоволена личност.

А животът може да бъде наистина хубав – стига да отсявате важното сред по-маловажното и да не забравяте истински значимите неща.