Рецепта за красиво тяло

Автор: Топшоп Лейди

С риск да накарам по-голямата част от вас да ми завидят (Е, изключвам морските чеда!), ще ви кажа нещо! Вече имах удоволствието да усетя аромата на морския бриз, да се насладя на шума на вълните и да почувствам пясъка под краката си...

Да, бях на море, макар и за малко! Обичам работата си, когато е свързана с „тежки” командировки до морския бряг. Но направо я обожавам, когато ме отвежда до Созопол! Така имам няколко причини да съм повече от щастлива – откривам летния сезон с една плажна фиеста, виждам се с любимите си роднини и се размазвам от кеф, че няколко дни си похапвам само морска храна.

Няма по-хубав старт на летния сезон от това да избягаш от големия град и да се потопиш в царството на скаридите, раците и калкана. Схванахте какво имам предвид! В хотела, в който бях настанена, изобилстваше от всякакви морски деликатеси. Отделих им подобаващо внимание, разбира се, но нямах търпение да вкуся нещо по специално – царската риба на леля!

За непросветените ще обясня, че хората, живеещи край морето, наричат така барбуна. За тази риба казват, че или се влюбваш във вкуса й, или никога повече не я опитваш. Е, аз съм влюбена в него още от малка! Така че, чакам всяко посещение при леля с нетърпение, за да си похапна сладко, сладко царска рибка така, както само тя може да я прави.

Винаги съм мислила, че няма нещо по-апетитно от това ястие. За мое огромно учудване обаче се оказа, че има! И което е още по-странно – това е царската риба на леля! Рецептата, с която ме нагости и този път, уж беше съвсем същата, но не съвсем. Сега тя беше толкова вкусна, че имах чувството, че ще изям и чинията заедно с рибата.

Не се сдържах и подложих леля на разпит и тя бързо ми разкри тайната си. Рецептата наистина бе тази, която помня от детството си, но този път беше приготвена в Грил Тиган Делимано Керамика! А когато разбрах, че за да спретне тази вкусотийка, леля ми почти не е използвала мазнина, направо не можах да повярвам.

До сега винаги съм мислила, че хубавото ястие зависи от добрия готвач, но се оказа, че с този съд за готвене всеки може да бъде отличен кулинар. Дори и аз! След като се върнах от командировката, побързах да се сдобия с един от тези керамични тигани . Ако искате вярвайте, но от тогава приятелят ми винаги си изяжда цялата вечеря, вместо тайно да угощава с нея кучето! Аз пък спрях да броя калориите и започнах да се наслаждавам на храната, без да пълнея.