Как да развием седалищните мускули?

Мартин Русанов е част от проекта на Tialoto.bg – Фитнес съвети от треньори. Той е професионален треньор на отбора на Trec Nutrition Bulgaria, който включва над 20 състезатели, завоювали редица републикански, балкански и персонални титли в различни категории – бикини фитнес, класически културизъм и културизъм.

Русанов е собственик на два фитнес центъра – в Шумен и в Разград. Твърди, че ги е създал от непримиримост към липсата на компетентна информация относно този спорт в малките градове и непрекъснатата жажда за знание и прогрес в тази област.

Тази седмица думата имат професионалистите на тема как да развием седалищните мускули, които често са подценявани.

Виктор Мартинез

Първо, ако не беше Рич Гаспари да покаже седалищни мускули на ивици за първи път преди около 30 години, те нямаше да са задължителни. Знаехме, че дотогава не бяха, защото сценичното облекло беше много по-голямо. То беше като пелена в сравнение със сегашните, които показват половината седалище! Така че не можеш да скриеш ако имаш меки и отпуснати седалищни части, както можеха състезателите тогава.

Имах теории защо някои хора не могат да ги оформят. Например Ли Прийст. Той винаги беше в топформа навсякъде освен седалищните мускули. Мислех си, че е заради късите му крака. Но после видях Хосе Реймънд с приблизително същите пропорции, и той имаше невероятно развито седалище. Част от проблема е, че хората които нямат тази визия и трябва да тренират седалищните си мускули, са прекалено „мъжествени“, за да остават във фитнеса и да го направят. Не се счита за много мъжествено за голям бодибилдър да се хване на машина, която по принцип се ползва само от жени. Но дълбоките клекове, заедно със степер и добро кардио, ще развият седалището ви по същия начин както гърдите и бедрата ви.

Моето седалище е било много изчистено няколко пъти, но невинаги. Много е трудно да си голям, чист и да имаш супер изчистена фигура при това сухо състояние, нужно за показ на истински наситени мускули. Но в наши дни, трябва да покажеш поне малко оформено седалище, иначе състоянието ти се определя като слабо. Не знам дали генетиката има пръст в това, защо някои хора не могат да постигнат желания резултат или просто ги мързи да тренират по подходящ начин – с кардио и здрава диета.

Денис Улф

Едно нещо, което не всеки разбира, защото мислят само за състоянието му, е че първо трябва да имате развитие в седалището. Някои хора постигат това само с клекове и лег преса, докато други като мен се нуждаят от пряка работа върху тях, за да постигнат желания растеж. Моите седалищни мускули бяха доста малки и недоразвити, въпреки че можех да правя тежки клекове и лег преси. С времето научих, че с тези упражнения не успявах да натоваря седалището достатъчно и се наложи да правя кикбек на онази машина, която само жените ползват.

>Веднъж постигнали развитието, трябва да станете стегнат и да изкарате водата в последния момент, за да видите ивиците. Това не се постига лесно. Трудно е, защото все още искате да останете колкото се може по-голям и пълен. Ако не ви е грижа за мускулната маса и пълнота, тогава всеки може да направи набраздено седалище. Но в бодибилдинга не можеш просто да си „нацепен“. Трябва да имаш обем. Достигането на този баланс не е лесно. Също е въпрос на време. Дори при достигане на този баланс, тялото може да го задържи много кратко, преди да започне да губи едно от двете качества.

До момента най-добрата форма, която съм показвал беше на „Арнолд Класик“ в Мадрид, който спечелих през 2014 година, веднага след Мистър Олимпия. Бях изключително щастлив със състоянието си, но не и с пълнотата си. Не можеш да изглеждаш плосък, когато излизаш срещу Фил и Каи. Но за мъжете, които никога не постигат добре развити седалищни мускули, проблемът вероятно е, че не постигат развитие там, не стават достатъчно стегнати и обезводнени или и трите.

Хуан Морел

Мисля, че има две причини мъжете да не постигат стегнато седалище. Първо, понякога мускулната група просто не притежава генетиката, без значение колко чист е човекът. Това се наблюдава доста при гръдните мускули. Понякога състезателят има доста голям торс, но без значение в какво състояние е, няма да му се видят ивиците. След това можете да видите някои с два пъти по-малък торс, но с ивици и извивки навсякъде. Мисля, че ситуацията със седалищните мускули е същата. В повечето случаи най-вероятно проблемът е от нежелание. Изглеждат „нацепени“ отпред, но когато се обърнат отзад изглеждат меки. Това е защото по принцип трябва да се изчистиш много, за да се покажат фибри и на седалищните мускули, освен на останалите мускули. Трябва да се жертваш с диетата и кардиото си.

Хората ще кажат, че правят всичко правилно и не разбират защо седалището им не се развива добре, но кой знае със сигурност какво правят и какво не правят правилно. Зад затворени врати може би се натъпкват с „лоша“ храна, или правят кардиото си на стационарен велоергометър, вместо на степер. Или пък се отпускат на степера, когато им стане трудно.

Изискват се много усилия, за да се постигнат добре развити седалищни мускули, и повечето хора не ги полагат. Стигат определена форма и си казват „това е достатъчно“ или „това е най-доброто, което мога да постигна“. Мисля, че е комбинацията от мързел и страх от загуба на мускулна маса. Наумяват си, че трябва да се състезават в някаква определена категория. Като видят, че са достигнали желаното тегло месец преди състезанието, вместо да се напънат да получат нужната физика, преминават в режим на „задържане“ с диетата и кардиото си. Ако познавате много състезатели като мен, сте видели това нещо много пъти.