Мартин Русанов е част от проекта на Tialoto.bg – Фитнес съвети от треньори. Той е професионален треньор на отбора на Trec Nutrition Bulgaria, който включва над 20 състезатели, завоювали редица републикански, балкански и персонални титли в различни категории – бикини фитнес, класически културизъм и културизъм.
Веднъж постигнали развитието, трябва да станете стегнат и да изкарате водата в последния момент, за да видите ивиците. Това не се постига лесно. Трудно е, защото все още искате да останете колкото се може по-голям и пълен. Ако не ви е грижа за мускулната маса и пълнота, тогава всеки може да направи набраздено седалище. Но в бодибилдинга не можеш просто да си „нацепен“. Трябва да имаш обем. Достигането на този баланс не е лесно. Също е въпрос на време. Дори при достигане на този баланс, тялото може да го задържи много кратко, преди да започне да губи едно от двете качества.До момента най-добрата форма, която съм показвал беше на „Арнолд Класик“ в Мадрид, който спечелих през 2014 година, веднага след Мистър Олимпия. Бях изключително щастлив със състоянието си, но не и с пълнотата си. Не можеш да изглеждаш плосък, когато излизаш срещу Фил и Каи. Но за мъжете, които никога не постигат добре развити седалищни мускули, проблемът вероятно е, че не постигат развитие там, не стават достатъчно стегнати и обезводнени или и трите.
Хуан Морел
Мисля, че има две причини мъжете да не постигат стегнато седалище. Първо, понякога мускулната група просто не притежава генетиката, без значение колко чист е човекът. Това се наблюдава доста при гръдните мускули. Понякога състезателят има доста голям торс, но без значение в какво състояние е, няма да му се видят ивиците. След това можете да видите някои с два пъти по-малък торс, но с ивици и извивки навсякъде. Мисля, че ситуацията със седалищните мускули е същата. В повечето случаи най-вероятно проблемът е от нежелание. Изглеждат „нацепени“ отпред, но когато се обърнат отзад изглеждат меки. Това е защото по принцип трябва да се изчистиш много, за да се покажат фибри и на седалищните мускули, освен на останалите мускули. Трябва да се жертваш с диетата и кардиото си.
Хората ще кажат, че правят всичко правилно и не разбират защо седалището им не се развива добре, но кой знае със сигурност какво правят и какво не правят правилно. Зад затворени врати може би се натъпкват с „лоша“ храна, или правят кардиото си на стационарен велоергометър, вместо на степер. Или пък се отпускат на степера, когато им стане трудно.
Изискват се много усилия, за да се постигнат добре развити седалищни мускули, и повечето хора не ги полагат. Стигат определена форма и си казват „това е достатъчно“ или „това е най-доброто, което мога да постигна“. Мисля, че е комбинацията от мързел и страх от загуба на мускулна маса. Наумяват си, че трябва да се състезават в някаква определена категория. Като видят, че са достигнали желаното тегло месец преди състезанието, вместо да се напънат да получат нужната физика, преминават в режим на „задържане“ с диетата и кардиото си. Ако познавате много състезатели като мен, сте видели това нещо много пъти.