Защо е важно да живеем в спокойствие?

На всеки се случва от време на време да си изпусне нервите и да се развика. Но е много важно да помним, че това е един изключително вреден навик, не само за нас самите, но и за близките ни. Проблемът става още по-сериозен, когато родителите крещят по децата си, защото това може да доведе до сериозни проблеми като тревожност, депресия и липса на самочувствие.

Чертите, които правят викането толкова неприятно и стряскащо, са най-вече повишената сила на гласа, тонът, критичността в израза на лицето и разгневеният поглед. Хората като цяло се чувстваме по-добре в спокойна атмосфера, където сме обичани и обгрижвани. Това е особено вярно за децата. Друг проблем при викането е, че идва изведнъж, неочаквано и изненадващо, което стряска и плаши отсрещния човек. Такъв стрес може моментално да ускори пулса, както и да повиши кръвното налягане на възрастен и да остави трайни травми в психиката на детето.

Ако на човек често му се крещи, цялото му тяло и мозък се променят, казват от Националния Институт за Психичните Заболявания в Америка. Това се случва като се повишава активността на амигдалата (емоционалната част от мозъка и частта, която е най-активна при панически атаки), както и повишава стресовите хормони в организма, което допринася до по-лошо дишане и дори мускулни спазми. Колкото и травмиращо да е това за пораснал човек, при децата дори е по-опасно, тъй като мозъкът се развива според средата. Ако амигдалата е често стимулирана от крещене, тя може да остане хиперстимулирана и за в бъдеще, водейки до тревожни и панически разстройства.

Новината за много от нас е, че ние сме родени с напълно зрели, твърди, основни емоции като тъга, страх и гняв. И когато например страхът, многократно се задейства от сурова среда, като да речем там, където има много викове, се случват автоматични физически и емоционални реакции, които причиняват травматичен стрес на детето. Стресът в малките им мозъци и тела се увеличава от всичко, което ги кара да се чувстват атакувани, включително силни гласове, гневни гласове, гневни очи, жестоки жестове и др. Същото важи и за вече порасналите хора, особено ако сме изложени на сурова среда непрестанно в ежедневието си или сме имали подобни случки като деца.

Изводът е, че ако искаме близките ни и децата ни да са добре, трябва да се научим да контролираме емоциите си и да ги изразяваме по правилния начин. Когато комуникираме с някой наш близък, дори и да сме в конфликт, е наложително да можем да се изразяваме правилно и да бъдем сигурни, че не само сме изслушани, ами чути и разбрани. Проблемите в комуникацията само могат да се задълбочат при повишаване на глас и шансът да бъдем изслушани намалява. Ако често викаме, можем единствено да предизвикаме ненавист от отсрещната страна към нас. А ако сме родители, викането не е ефективен начин за възпитание, освен ако детето не е в моментна опасност. По-правилен и доказано полезен начин е да учим децата си повече чрез действия, а не с думи. Когато са малки, те имитират всичко, което видят около себе си и възприемат това поведение като свое. Ако искате спокойно и мирно дете, дайте му пример, като вие самите сте спокойни около него.