Различни диети за отслабване – на кои да вярваме?

Коя диета е най-подходяща и коя да изберем?Представяме ме ви Диетата на Аткинс , Диетата на Монтиняк , Хранителната пирамида на Уилет и Диетата на „каменната епоха”.

Нови диети за това как да отслабнем и да намалим риска от различни болести ни затрупват постоянно от всички страни. Сред най-дискутираните диети по света в момента са диетата на Аткинс, диетата на Монтиняк, хранителната пирамида на Уилет и “диетата на каменната епоха”.

Диетата на Аткинс – “Яжте мазнини и месо вместо плодове и зеленчуци”

Американският лекар Робърт Аткинс представи през 70-те години на 20 век своята диета, в която препоръчва да се избягват въглехидратите и вместо това да се ядат много мазнини и протеини. Този метод получи голяма популярност тогава заради това, че му липсва всякакво научно обяснение и че се противопоставя на приетите схващания да ядем много плодове и зеленчуци и да избягваме мазнините.

Книгата на д-р Аткинс се разпродаде в огромен тираж по това време, но скоро след това тя загуби популярност тъй като множество специалисти отново напомниха, че ако приемаме прекалено много наситени мастни киселини, които се намират в месото, беконът, маслото и някои млечни продукти, се подлагаме на голям риск от сърдечно съдови заболявания, а прекаленият прием на протеини натоварва бъбреците. През 1992 г. книгата бе издадена наново и се продаде в още по-голям тираж. Много хора вярват на диетата на Аткинс основно заради факта, че доста звезди, особено в САЩ, постигат добри резултати от нея.

Сред звездите които са ползвали диетата на Аткинс и са доволни от нея са Джулия Робъртс, Виктория Бекъм, Дженифър Анистън, Брад Пит, Матю Пери и други. Все пак повечето лекари препоръчват дори да се използва диетата на Аткинс, хората да са доста внимателни.

Намаляването на приема на въглехидрати наистина води до бърза загуба на няколко килограма от телесното тегло, защото тялото губи доста големи количества течност, когато се изпразват неговите запаси от въглехидрати. Но в този случай тялото се принуждава да превръща протеините в глюкоза, за да държи на добро ниво кръвната захар. Това води до умора и отслабване на мускулатурата.

Ако не приемате въглехидрати, които се намират главно в продукти като хляб, корнфлейкс, ориз, картофи, паста, плодове и зеленчуци, ще намалите също приема си на важни витамини и минерали.

В заключение трябва да обобщим, че диетата на Аткинс през всички тези години и научни изследвания не е доказала някакви преимущества пред класическата диета за отслабване, според която трябва да се намали приема на мазнини и дневната енергийна дажба трябва да е по-малка от това, което изразходваме.

Диетата на Монтиняк – “яжте храни с нисък гликемичен индекс”

Френският диетолог Мишел Монтиняк е издал два бестселъра относно диетите за отслабване. Монтиняк защитава тезата, че трябва да избягваме храните с висок гликемичен индекс, или т.нар. “бързи” въглехидрати. Гликемичният индекс показва колко бързо въглехидратите в даден тип храна се усвояват от организма, тъй като различните въглехидратни храни притежават различна способност да повишават постпрандиалната (след нахранване) кръвна глюкоза.

Според Монтиняк намаляването на въглехидратите в организма, особено “бързите” такива, намалява производството на инсулин в тялото. А инсулина по принцип спомага за натрупването на мазнини в мастните клетки и по този начин се намалява и телесното тегло.

Повечето лекари и диетолози все пак са критични към диетата на Монтиняк. В крайна сметка е научно доказано, че ако приемаме повече калории, отколкото използваме, ще качим килограми, независимо каква точно храна приемаме. Намаляването на “бързите” въглехидрати като безалкохолните напитки и сладкишите е позитивно за всички. Но все пак проповядваната от Монтиняк идея да изключим и други източници на въглехидрати като картофи, ориз, моркови и хляб, не е съвсем добра, тъй като те освен с енергия ни зареждат и с много витамини и минерали.

Все пак някои съвети на Монтиняк, като например тези, че трябва да се храним редовно и достатъчно и да внимаваме с мазнините, се подкрепят от повечето диетолози.

За хората с диабет или други проблеми с нивото на кръвната захар, гликемичният индекс е от голямо значение. За тези хора има голямо значение за нивата на кръвната захар през целия ден какво ядат на закуска. Ето защо те трябва да закусват с храни с нисък гликемичен индекс, като например пълнозърнест хляб, корнфлейкс и плодове. За обяд или вечеря е добре да се ядат например грах или бобени растения.

Хранителната пирамида на Уилет – повече олио и по-малко картофи

Американският лекар и изследовател Уолтър Уилет представи през 2001 година своите препоръки за хранене, наречени от него хранителна пирамида, които се разграничават от официалните препоръки за хранене на американските здравни власти.

Според Уилет трябва да намалим приема на зърнени храни, ориз и картофи, както и повечето видове месо, и да наблегнем на растителните мазнини, пълнозърнестите продукти, плодовете, зеленчуците, рибата и птичето месо. Уилет също обръща доста голямо внимание на важността на наличието на достатъчно физическа активност всеки ден.

Някои от съветите на Уилет са доста добри, като например препоръките да се ядат повече плодове, зеленчуци, риба и пълнозърнести храни. А важността на физическата активност е абсолютно безспорна, особено що се отнася до нивата на кръвната захар и тонуса на човека.

Хранителната пирамида на Уилет, обаче, често е критикувана за това, че големите количества мазнини, били те и растителни, и ниският прием на въглехидрати (вследствие на избягването на картофи, ориз и т.н.) могат да се отразят зле на организма. Освен това, ако спрем да ядем картофи, ориз, зърнени храни и месо, се лишаваме от някои важни за тялото ни витамини и минерали.

“Диетата на каменната епоха”

Някои учени напоследък твърдят, че най подходящата диета за хората е тази на техните предшественици от каменната епоха. Тогава хората са се прехранвали единствено с това, което природата им е предлагала и не са отглеждали зърнени култури, тъй като не са имали и постоянно жилище.

Ето защо хората от каменната епоха са приемали много протеини от животински произход от дивите животни и рибата, които са ловели, както и ядки и плодове. Разбира се в различните части на света по време на каменната епоха, хората са се хранели по различен начин. И все пак навсякъде храната на хората е била богата на протеини, мазнини и фибри и бедна на въглехидрати.

Разбира се не е имало никаква бяла захар и сол. С други думи това е горе долу диетата, която се препоръчва днес на хората страдащи от сърдечносъдови заболявания и диабет.
Важно е и да се спомене, че хората от каменната епоха са водели доста активен живот. Те най-вероятно не са страдали от гореспоменатите болести. Но пък за сметка на това рядко са живели до повече от 30-годишна възраст.

Човешкият организъм има способността да превръща в енергия почти всичко, което приема като храна. Ето защо хората в различни части на света са преживявали само с това, което природата им предлага. Днес обаче се радваме на възможността да ядем храни които природата иначе не предлага на нашите географски ширини. Хората по цял свят независимо къде се намират днес могат да ядат банани, цитрусови плодове и маслини например. Тази разнообразна диета е спомогнала за удължаването на средната продължителност на човешкия живот.

Все пак наличието на голямо разнообразие от храни богати на енергия, доведе до проблема, че хората приемат повече енергия, отколкото имат нужда и по този начин все повече хора страдат от наднормено тегло, сърдечносъдови заболявания и диабет.