Да разбием мита, че мазнините са нездравословни

Мазнините са нещо, за което всички в западния свят не спират да говорят през последните десетилетия

Мазнините са нещо, за което всички в западния свят не спират да говорят през последните десетилетия. Почти всички искат да се отърват от мазнините в тялото си, някои, за да са по-здрави, други от чисто естетически причини. Като че ли напук, обаче, много хора обичат да ги поемат и то в завидни количества – може би естествено наследство от нашите пещерни прародители.

Точно през тези години човечеството си изгражда и нова представа за ролята на мазнините в здравословното хранене. Смята се, че някои мазнини са здравословни и трябва да са основна част от здравословния режим на хранене. От друга страна постоянно се повтаря, че трябва да намалим приема на мазнини, особено животинските.

Трябва ли да намалим приема на мазнини?

Ако спазвате диета с цел да отслабнете, то трябва да постигнете недостиг на калории в тялото си, а един от най-ефикасните начини за това е да намалите приема на мазнини. Ако много добре контролирате количеството калории, което поглъщате и това, което изгаряте и имате недостиг на калории, то можете дори да си позволите част от погълнатите калории да са от мазнини. А що се отнася до здравето, най-важен е произходът на мазнините.

Например, проучване доказа, че диета, богата на мазнини, и особено на мононенаситени мастни аминокиселини (като зехтин и мазнините в авокадото) е изключително благоприятна при пациенти страдащи от втори тип захарен диабет.

По принцип хората се хранят докато се заситят и ако изключим мазнините от диетата, те обикновено биват заменени от нещо друго. Ако заместителите са бял хляб и захар, то диетата губи смисъла си и става дори опасна за здравето. В Западна Европа и особено в САЩ, делът на мазнините в диетата на хората падна много през последните 20 години, и въпреки това процента на хората с наднормено тегло или захарен диабет нарасна главоломно.

Нискомаслените продукти

Намалената консумация на мазнини накара и производителите на храни да пуснат на пазара много нискомаслени продукти, като например нискомаслено кисело мляко с 0.1% съдържание на мазнини. Вече и производителите на хляб пуснаха на пазара нискокалоричен хляб.

Истината за нискокалоричния хляб е, че в него се намалява съдържанието на захариди, което го прави не толкова засищащ и ето защо ако трябва да намалите приема на мазнини, това не може да стане с приемането на нискокалоричен хляб.

Трябва ли да избягваме наситените мазнини?

Въпреки че много изследвания сочат, че наситените мазнини увеличават риска от кардиологични заболявания, не е все още съвсем ясно защо. Основната причина, която със сигурност е известна е, че наситените мазнини задържат холестерола в кръвта. Така че, докато нивото на холестерол при някого е в рамките на нормалното, няма доказателства, че наситените мазнини са рисков фактор.

За наситени мазнини се смятат тези мазнини, в които голяма част от мастните аминокиселини са наситени, а именно маргарина, кравето масло, някои животински мазнини и кокосовото масло. Цели 92 % от аминокиселините в последното са наситени, което го прави един от най-големите източници на наситени мазнини. Кокосовото масло се използва за производството на шоколад, шоколадови изделия и глазури, включително и при техните варианти, които се наричат диабетични.

Много изследвания са доказали, че е по-добре за здравето да се приемат повече ненаситени мастни аминокиселини, защото когато те участват в състава на клетъчните мембрани, последните получават по-добра пропускливост. Други, по-нови изследвания върху животни, обаче, са доказали, че по-голямо количество наситени мастни аминокиселини в клетъчните мембрани допринасят за по-дълъг живот и правят мембраните по-устойчиви.

Животински мазнини:

Обикновено наситените мазнини се свързват с животинските мазнини – тези в месото и млечните продукти. Факт е, че тези източници на мазнини съдържат около 50% мононенаситени мазнини, които се смятат за най-здравословни. Ако прибавим и факта, че опасността от приемането на наситени мазнини при хора, които водят здравословен начин на живот е нулев, то не би трябвало автоматично да изключваме животинските продукти от диетата си.

Дори има изследвания които са доказали, че рискът от хронични некардиологични болести се увеличава ако се приемат прекалено малко наситени мазнини.

Това, което е по-важно за наситените мазнини е техния произход, или иначе казано, условията, при които са отглеждани животните, от които те идват и начина, по който са приготвени след това продуктите. Начина, по който е отглеждано и хранено животното определя процента на наситени мазнини в месото му. А някои маргарини и други фабрично приготвени мазнини съдържат голямо количество от определен вид аминокиселини, които са с доказано неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Така може да се окаже, че някои растителни мазнини са по-здравословни от някои животински.

Например в миналото много често се използваше палмово масло, което е много богато на наситени мазнини, за приготвянето на пържени картофи.

Когато стана ясно, че наситените мазнини са най-общо казано вредни, палмовото олио бе заменено от растително олио с високо съдържание на ненаситени мазнини, които обаче, при много високи температури образуват някои опасни за здравето вещества. Когато пък картофите се пържат на по-ниска температура, мазнината попива прекалено много в картофа.

Какви мазнини точно да приемаме?

Както стана ясно вече, не е ясно приемът на кой вид мазнини е най-здравословен. И все пак е ясно, че хитът сред здравословните мазнини са зехтинът и прясното олио от ленено семе.

Знаем също така, че маргаринът е на едно от последните места в списъка на здравословните мазнини.

Колкото и тривиално да звучи, единствения сигурен и верен съвет, който може да ви дадем е да се храните пълноценно, т.е. диетата ви да включва множество и разнообразни зеленчуци, витамини, белтъчини, въглехидрати и т.нар “здравословни” мазнини, т.е. моно- и полиненаситените мазнини.

Ако се храните пълноценно и спортувате, можете спокойно да приемате и известно количество от наситените мазнини. Както стана ясно и те биха могли да имат благоприятно въздействие върху общото състояние на организма.

В крайна сметка всеки жив организъм на Земята има нужда от определени вещества, за да живее и да е в добро здраве. Тези нужди са генетично заложени за всеки отделен вид, а тези генетични заложби се променят много бавно, за хиляди години.

Така че, ако погледнем с какво са се хранили нашите прадеди, това са били главно животински продукти – мазнини и белтъчини.

Да разбием мита, че мазнините са нездравословни

Диетата „Синя зона“ – новият път към хармонична фигура и дълъг живот

Как звезди като Гуинет Полтроу, Ан Хатауей и Аштън Къчър се отказаха от ултрастрогите си диети

Три зодии, които имат шанс да забогатеят през май

Лана дел Рей дебютира ретро къдрици като истинска брюнетка от стария Холивуд

Нокс Джоли-Пит вече е на ръст колкото баща си Брад Пит

Коментари