Да променим начина си на хранене – нуждата от целулоза

Черният чай, кафето и другите стимуланти “Стимуланти” - името им е правилно подбрано – наистина те стимулират , дават сила и бодрост, но за колко време? След час, час и половина ефектът им отлита и второто състояние е по-лошо от първото – извлекли са силите необходими за 6 до 8 часа напред и са ги съсредоточили този един час на бодрост. След периода на стимулиране силите ни отново грохват и имаме нужда от поредната доза и пак и пак... Колко време можем да продължим така? Истината за концентрираните храни и за рафинираните храни Тук се разглежда не само въпроса за физическата чистота на тялото, но също и чистотата в нашия дом, в обстановката в която живеем, свежестта на въздуха в стаята в която спим, запрашеността и много други “подробности”, на които се базира здравословното ни състояние. Проблемът с концентрираните храни – мазнините и месото са основните им представители – нямам за цел да говоря срещу онези, които ги употребяват. Сега стигаме до проблема с рафинираните храни. Много често ние не разбираме в какво се състой той. Захарта, белият хляб и олиото са най-често използваните рафинирани храни. Основен проблем при рафинирането е, че храната се “пречиства” от “излишното” и целулозата й се премахва. Едва съвременната физиология откри огромното значение, което има целулозното влакно в нашата диета. Оказва се, че в сравнение с другите хранителни молекули тази на целулозата е много по-дълга и не може да премине през чревната стена, така че да отиде в кръвта. Поради това и не може да се усвои. Освен това по своята дължина молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от който завършва с по една хидроксилна химична група (ОН). (Тук става малко сложно за разбиране, но ако се концентрирате ще схванете принципа, заради който обяснявам всичко това.) В условията на червата хидроксилната група е дисоциирана т.е. водородният атом е отделен от кислородния, като последният се превръща в носител на един отрицателен заряд. Запомнете този отрицателен заряд. Има едно друго вещество, което наричаме холестерол(ин). То се намира в кръвта и единственият начин да бъде извлечено оттам е черният дроб, който го превръща в т.нар. чифтни жлъчни киселини (ЧЖК). Те се отделят в жлъчката и през жлъчният мехур отиват в червата. Целта им е да превърнат мазнините в храната в съвсем малки капчици, така че ензимите да имат необходимата площ, за да ги смилат. За да могат да вършат тази своя функция ЧЖК имат положителен заряд. Запомнете този положителен заряд. След като ЧЖК си свършат работата те се всмукват обратно от червото в кръвта, така че да могат да се използват повторно. Черният дроб ги изтегля пак от кръвта и за пореден път ги изпраща в червата. Така се образува един цикъл на многократно използване на едни и същи ЧЖК. Докато този кръговрат функционира няма да е нужно производството на нови количества ЧЖК, следователно няма да се изразходва холестеролът, който е в кръвта. Спомнете си сега положителния заряд на ЧЖК и отрицателния такъв от целулозата. Чрез тях тези две вещества, намиращи се вътре в червата, се свързват в едно. Нали знаете плюс и минус се привличат. Поради големината на целулозните молекули, свързаните към тях ЧЖК не могат да се всмучат обратно в кръвта. Така излизат навън по естествения си път. Когато количеството на ЧЖК в организма намалее черният дроб започва да изразходва холестерола за да произвежда нови и количеството му в кръвта се намалява по естествен начин. Така се предотвратяват множество от сърдечните заболявания, в основата, на които стои наднорменият холестерол. Но както знаете ние сме “много умни и находчиви” си казваме “за какво ни е тая целулоза (?) яж само това от което имаш полза”! И резултатът е налице – атеросклероза, сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, високо кръвно налягане и какво ли още не - в резултат само на някакви си холестерол и целулоза! Здравна реформа Тук винаги се е залитало в две крайности. Едната крайност се нарича екстремизъм - наричам я тъй само за да не използвам думичката "фанатизъм" -най-често тя се изразява в следното твърдение: "И И И, ама ти ядеш това?" Ти не знаеш ли, че това е вредно? Аз не го ям! Следователно и ти не трябва да го ядеш. Последното изречение обикновено не се изрича, но се подразбира. Това се казва да налагаш хората със здравната реформа по главата. "Нека никой да не се заблуждава, че е мерило за другите относно това, което те трябва или не трябва да ядат!” Другата крайност се нарича "частично знание". Жена "А" видяла, че мъж "В" не комбинира кисело мляко със сладки неща и решила вече и тя да не прави така. После разбрала, че мъж "С" не разрежда с течности по време на хранене и си взела и тая поука. И тъй, малко от тук, малко от там, правела си здравна реформа. Обаче в един прекрасен ден се намерил някой, който да я запита "ама ти защо правиш всичко това? Автоматично жена "А" отговорила "Ами другите правят така и аз като тях. Какъв мотив само!” Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.