Направо ми лазиш по нервите! (първа част)

Започнеш ли отношения със същество от срещуположния пол (в общоприетия вариант) и превърнат ли се те във връзка, моментално започват да ти правят впечатление разни ... неща.

Първоначално си мълчиш. Някак не можеш да си позволиш да критикуваш човек, който все още не познаваш толкова добре и пред който не искаш да си показваш "рогата". Все още...

Месеците се редят един след друг, и в момента, в който твоите собствени приятели започнат да те питат къде е той/тя, осъзнаваш, че от етапа "размотаваме се заедно" сте стигнали до "скоро ще се местя при него/нея".

Някъде между тези два етапа, ти си научил/а достатъчно за тази личност, че в главата ти да се породят разни съмнения за това, до колко успешно може да бъде вашето съжителство. Всъщност, както е в повечето случаи, повредата е в собствения компютър, т.е. съмненията обикновено са породени не от реални фактори, а от собствената несигурност.

Кои са основните дразнители в една връзка?

Проблем номер 1: Обикновено си мислиш, че другият прави нещата умишлено.

Идеалният пример тук е хъркането. То няма как да бъде умишлено, защото другият човек спи. А и няма как да не си забелязал, че повечето неща, които ти самият правиш, ги правиш неосъзнато и неумишлено. Понякога от навик, а и защото в семейството ти това (каквото и да е то) е било считано за нормално.

Отворената паста за зъби или чорапите по пода (изтъркани, но все така актуални примери) в самото начало на връзката са средно дразнещи, но след по-дълъг период от време могат да отприщят неподозиран гняв, Какво да правиш? Приеми факта, че възрастен човек е (почти) невъзможно да промениш и всички опити за превъзпитаване са загуба на време и нерви. И свиквай с миризмата на мръсни чорапи. (Последното е шега)

Всъщност, както показват и много изследвания, в една връзка винаги единият от двамата партньори е по-разхвърлян и хаотичен от другия. А и две човешки същества с напълно еднакви навици могат да се получат само след изкуствена намеса в гените.

Проблем номер 2, който произтича от проблем номер 1: чувстваш се не достатъчно обичан.

След като сме си "вкарали" филма, че другият прави всичко умишлено (и дори му доставя удоволствие), идва едно много неприятно чувство. Все едно другият не те обича/оценява достатъчно. Когато жестовете, които правиш, остават незабелязани от партньора, няма как да не се превърнеш в раздразнително човече. И да загубиш интерес да ги правиш.

Тогава идват едни по-сериозни въпроси. Ами, задай ги и на него/нея! Не сме чули липсата на комуникация да е "оправила" някоя връзка, точно обратното. Разговорите, истинските разговори (а не тези от типа на "Изми ли чиниите?") всъщност са универсалното лекарство на леко поразболялата се връзка.

Проблем номер 3, който е предизвикан от 1) и 2) взети заедно: чувстваш се контролиран.

Никой не обича да го контролират, с изключение на някои ситуации в леглото... В 21 век хората (като цяло) и от двата пола са до такава степен самостоятелни, че дори и след като са се обвързали, те продължават да мислят поединично. Това не означава, че не мислят за "общото бъдеще", а че продължават да считат себе си за отделна личност, на която й се полага свобода.

Така елементарен въпрос, като "Ще ми донесеш ли чаша вода?" или просто изречение като "Изхвърли боклука", може да се превърне в огромен дразнител.

Затова във всяко питане или искане към партньора трябва да се усеща добро намерение, а не заповеднически тон. Разбере ли другият, че не искаш да му слагаш верига около врата, нещата ще си текат като по вода.

Освен ако не се сблъскате с

Проблем номер 4: липсата на интимност.

Тя често бива породена от липсата на такт в отношенията между двамата. Колкото по-засегнат се чувстваш, толкова повече се ''отдръпваш'' и воала! Оказваш се под един покрив с човек, с който почти не разговаряш, а какво остава за другите работи... Всъщност не трябва да се забравя, че интимността е двупосочна улица и се гради от двама.

Проблем номер 5: флиртуването с "външни" лица.

След загубата на интимност във връзката, е напълно нормално засегнатият индивид да потърси внимание на друго място. Много хора считат флиртуването за безопасно и невинно, но то може да бъде крайно обидно за партньора, ако забележи тази тенденция в твоето поведение. Но вместо да се цупи, той (или тя) трябва да се замисли добре върху това защо ти е необходимо вниманието на други хора.

И запомни - обсъденият проблем е решен проблем.

Втора част