Момичета, не вярвайте на тийзъри!

То не че е нещо, което всички момичета си го знаем, но нали знаете... все пак сме си момичета.

А момичетата по презумпция имат едно доста типично качество, наречено богато въображение.

Богато въображение, което ни кара да рисуваме картини, да измисляме сюжети и да виждаме нещата по един доста авангарден начин и да ги изобразяваме, пречупени през неговата призма – точно както го правят всички талантливи артисти върху платната си, музиката си, дори върху фотографиите си.

В крайна сметка, се получава едно красиво творение на изкуството, което обаче рядко има общо с клишираната действителност.

От своя страна, момчетата също притежават качества: те имат способността да откриват произведенията на момичетата, да ги слагат в рамки и да ги окачват на стените си, където могат да им се наслаждават доволни и честити от своите открития.

Но както беше казал Джак Никълсън: „Когато чуя някой да говори с метафори, ми иде да го свия на сапун и да си измия чатала с него." Затова ще карам по същество.

Предполагам болшинството е наясно с термина „тийзър" - да, точно онова кратко нещо, което излиза преди трейлъра, рекламната кампания или самия филм, и има за цел да прикове вниманието ви, да събуди любопитството ви и в крайна смета да провокира интереса ви, защото всъщност, то само загатва.

И преди чичо Джак да е закрачил заплашително към мен, ще побързам да обясня, че човешките взаимоотношения също изобилстват от тийзъри. Малките, невинни неща, които приковават вниманието ви, събуждат любопитството ви и в крайна сметка провокират интереса ви, но така и не стигат до същината.

Макар и невинни и забавни, за някои определени видове, притежаващи онова, богатото въображение, което има склонност да рисува сюжети, тийзърите могат да се окажат нещо много опасно. Те са инструментите на онези, другите майстори, които ги използват за да си вземат нарисуваното от първите, да го сложат в рамка и здраво да го заковат на стените си.

Момичета, пазете се от тийзърите – те не са филма. Както правилно заключва Юлето, ако един мъж се влюби в теб, това по което ще познаеш е, че просто няма да можеш да се отървеш от него – ни повече, ни по-малко.

Без двусмислени обещания, без провокиращи чатове, без полуизречени обещания, без среднощни sms-и и обаждания по телефона веднъж месечно, без оправдания от рода на „Харесвам те, но не знам какво искам", „Искам те, ама имам гадже/ жена/ куче", „Много ми е забавно с теб, защо трябва да поставяме нещата в рамки?".

Всичко това са глупости. Тийзъри, които чиято цел е просто да изпълняват функцията на помпи на чувствителното мъжко его. Това не е любов, не е дори надежда за любов. Защото любовта или се случва или не и това си личи кристално ясно още от самото начало.

Не дойде ли при теб от самото начало, той няма да дойде. И то не защото „в момента е в такъв период", „в момента е обвързан", „в момента има много работа", „трябва му време да се влюби" или „с времето ще се промени". Не е и защото е „тъпак", „безчувствена свиня", „има проблеми с обвързването", „нерешителен е" или „е страхливец". Той няма да те вкара във филма, защото просто не си жената за него. Както и той не е мъжът за теб.

Ще завърша с нещо, на което попаднах в мрежата и което, макар и написано по възможно най-блудкавия и клиширан начин, всъщност си е точно така. Нали знаете, че клишетата са станали клишета, затова защото са се случили на прекалено много хора?

„Търси мъж, който те нарича „красива", вместо „секси парче", който ти се обажда след като си му затворила, който би лежал под звездите, заслушан в сърцето ти, или би стоял буден, само за да те погледа как спиш... Чакай момчето, което те целува по челото, което няма търпение да те покаже на света, облечена в пуловер, който ти държи ръката пред приятелите си, който смята че си хубава, дори и без грим. Този, който съзнателно ти напомня колко го е грижа за теб и какъв късметлия е, че има теб... Този, който те представя на приятелите си с думите:„Това е тя."