Вътрешният тормоз наречен "ревност"

Ревността е едно от най-мъчителните състояния, в които може да се намира човек. Затова е особено важно този, който страда, да намери начин да се „излекува" от нея. Нейните корени са толкова дълбоки, че стигат чак до детските години, когато сме били изцяло зависими от родителите си и страхът да не загубим любовта им е бил ужасно силен и основателен.

Усещането, че няма да понесем загубата на важен човек за нас често остава във времето и дори когато сме възрастни хора. Тогава можем да разчитаме на себе си за оцеляването и щастието си. И макар да осъзнаваме, че раздялата с обичан човек боли,  сме достатъчно силни да я преживеем, да продължим напред, освобождавайки място в живота си за следващата споделена любов.

Друга причина за изпитването на ревност е ниското самочувствие. Ако не вярваш, че заслужаваш нечия обич и внимание, винаги ще си в очакване на това да бъдеш изоставен.

И последният генератор на ревност в нас е собственическото чувство. Това е един от основните виновници за бързото изпаряване на страстта, любовта и уважението. Самата природа на любовта изключва задължението и принудата. Тя се заражда, когато двама души избират да бъдат заедно и продължава докато и двамата правят този избор. Това не е еднократно решение, а ежедневен процес. Дори и с ревността си да успееш да задържиш човека до себе си, постепенно собственическото чувство ще „задуши" партнъора ти. Физически той/тя може и да остане известно време до теб, но ти няма да изпитваш щастието, което си изпитвал в началото на връзката, когато и двамата сте се срещали по собствена воля.

Как може да се справиш с ревността? Тя е емоция и както всяка емоция се ражда от някакви мисли и убеждения. Ако насочиш усилията си да промениш убежденията си, ще се отървеш и от този вътрешен тормоз, наречен „ревност".

Първо трябва да заобичаш себе си повече, колкото и клиширано да звучи. Когато се чувстваш силен и с добро самочувствие, дори и самотата не изглежда толкова страшна и няма да има нужда да се бориш на всяка цена да задържиш някой. Това понякога се оказва не толкова лесно, но за щастие има достатъчно информация в нета и в литературата за промяна на нагласата към себе си и околните.

Друг метод да намалиш интензитета на ревността е да говориш с любимия човек и да му споделиш как се чувстваш. Често срещана грешка е изпитващият ревност да показва болката си по индиректен начин – например като става раздразнителен по незначителни поводи. В такива ситуации партнъорът му не знае какво се случва и се чувства наранен.  

Проблемите във връзката е важно да бъдат обсъждани открито и да не се допуска играене на номерца, защото уважението и приятелството ще си отидат завинаги от вашите отношения.