Така и така ще скъсаш с него, това е ясно. Само не знаеш как да му го поднесеш, защото той не подозира нищо. А пък не обичаш кавгите, а за прям разговор на четири очи нямаш кураж. Остава варианта на доброволното късане и то така, че никога няма да се върне обратно. А всичко започва съвсем невинно, с най-невинните въпроси в света:
„Обичаш ли ме?"
На този въпрос той отговаря много енергично, привеждайки в доказателство голяма част от крайници и членоразделна реч. Това не ти трябва. Трябва ти едносричен отговор „да", който трябва да звучи все по-разколебано и накрая да се превърне в категорично „не", защото този въпрос ще го задаваш методично и търпеливо при всеки удобен и неудобен момент. А от време на време намеквай за своите чувства, но твърде неопределено.